Едно затънтено селце в източна Саксония, което беше събрало цялото коледно настроение по своите улици, ме удиви с невероятния си празничен дух. Гледах светлините високо от камбанарията на местната католическа катедрала и с въздишка си казвах, колко му трябва на един човек за да усети коледния дух..мислех за традициите, които сме забравили, за това как коледното настроение е част от нас, но само в детските ни спомени, а в последните години сивотата на ежедневито ни мачкаше малко по малко... Пожелавам на всички да си спомнят за детските години, когато тръпнехме в очакване, какво ще ни донесе Дядо Мраз, когато семейството се събираше и имаше топлина, уют и много, много усмивки...Весели Празници на всички, не забравяйте, че истинският празник е в нас самите!