***
Снимано през 9.10.2005год.
***
"...Но е ужасно да не те загубя.
И аз те губя - губя те по улици
и влакове със някакво неистово,
прекрасно разточителство. По влакове
и улици... Сеячът аз на твойте
сълзи съм... Ще умра от изумление.
Какво да съхраня?
Несъхранимото?
Косите ти, ръцете ти и погледа
(със сребърните ключове на дъното?)
Как да убия светлото движение
на нежността си, сестро моя... Въздуха
се утаява и звездите - твоите
лунички - са високо над дърветата.
Да тръгнеме по вечерните улици.
И нека да им посветиме своето
мълчание... О, ти си като спомена -
озона - след дъжда... Но ти си хубава.
Хвани ме за ръката, тук, сред хората.
Сред хората вечерни и отстъпващи.
Сред думите, приведени под бремето
на оскърбената ти красота...
Да тръгваме."

... Христо Фотев ...