Черепишките камбани
Това е истински повод за национална гордост и за ... за съжаление!
Звукът на тези камбани в изпълнението на архемандрид Ромил е признат за световна акустична ценност - най-хубавият камбанен звън в уникална акустична среда.
И това е обидно малко познато от българина. А радио DW прави запис тук в Черепишкия манастир на изпълнението на архемандрид Ромил през шестдесетте години на отминалия Двадесети век - времето на студената война. От тогава до днес този звук, именно този запис е неизмено музикално лого на предаванията на радио DW.
.... а много от нас българите, за съжаление, дори не знаем, че има такъв манастир, и каква ценност притежаваме. Не знаем за архемандрид Ромил, а той изчезва безследно през 2002 година и нищо не е научено от него, нищо не се знае за него. Едно момче от 48-мо столично училище през 1977 година бяга от училише и отива послушник в манастира, пленен от звука на черепишките камбани, за да се научи да бие тези камбани. Днес и за него нищо не се знае, знае се само, че неговата класна от училището е наказана по този случай и затова, че доведе тогава неговите съученици да чуят това чудо камбаните, да видят къде баба Илийца е водила внучето си, и къде Дядо Вазов описал нейната история и историята на Дядо Йоцо. Тогава в онези години си беше равностойно на подвиг да заведеш ученици на манастир, който не е или Рилския, или Троянския, или Бачковския, да не говрим за това твой ученик да се оттаде в служба богу. А ти да заведеш съучениците му да го видят, а пък той самият да успее да изпроси благоволението на игумена да удари камбаните, които могат да се чуват само три пъти в годината при посещение на патриарха, на празника на манстира и на Великден. Този ден тогава не беше от трите, той беше в чест на децата дошли да видят своя съученик - те останаха изумени от великолепието на този звук. За съжаление учителката довела децата не получи овации, а наказание!
За съжаление, за съжаление .... и за съжаление. И днес звукът на тези камбани може да се чуе само три пъти в годината - на манастирския празник - св. Богородица през август, на 1-ви ноември и на Великден! ... за съжаление ... и то само от тез, които попаднат тогава там За съжаление и на манастира възможностите за прием на гости са твърде ограничени.
Черепишките камбани
Това е истински повод за национална гордост и за ... за съжаление!
Звукът на тези камбани в изпълнението на архемандрид Ромил е признат за световна акустична ценност - най-хубавият камбанен звън в уникална акустична среда.
И това е обидно малко познато от българина. А радио DW прави запис тук в Черепишкия манастир на изпълнението на архемандрид Ромил през шестдесетте години на отминалия Двадесети век - времето на студената война. От тогава до днес този звук, именно този запис е неизмено музикално лого на предаванията на радио DW.
.... а много от нас българите, за съжаление, дори не знаем, че има такъв манастир, и каква ценност притежаваме. Не знаем за архемандрид Ромил, а той изчезва безследно през 2002 година и нищо не е научено от него, нищо не се знае за него. Едно момче от 48-мо столично училище през 1977 година бяга от училише и отива послушник в манастира, пленен от звука на черепишките камбани, за да се научи да бие тези камбани. Днес и за него нищо не се знае, знае се само, че неговата класна от училището е наказана по този случай и затова, че доведе тогава неговите съученици да чуят това чудо камбаните, да видят къде баба Илийца е водила внучето си, и къде Дядо Вазов описал нейната история и историята на Дядо Йоцо. Тогава в онези години си беше равностойно на подвиг да заведеш ученици на манастир, който не е или Рилския, или Троянския, или Бачковския, да не говрим за това твой ученик да се оттаде в служба богу. А ти да заведеш съучениците му да го видят, а пък той самият да успее да изпроси благоволението на игумена да удари камбаните, които могат да се чуват само три пъти в годината при посещение на патриарха, на празника на манстира и на Великден. Този ден тогава не беше от трите, той беше в чест на децата дошли да видят своя съученик - те останаха изумени от великолепието на този звук. За съжаление учителката довела децата не получи овации, а наказание!
За съжаление, за съжаление .... и за съжаление. И днес звукът на тези камбани може да се чуе само три пъти в годината - на манастирския празник - св. Богородица през август, на 1-ви ноември и на Великден! ... за съжаление ... и то само от тез, които попаднат тогава там За съжаление и на манастира възможностите за прием на гости са твърде ограничени.
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на BELOBRAD
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.