Като ме видя да го снимам, Маес ме заговори. Оправдах се, че не разбирам дъч и човекът мина на прилично разбираем английски. Имам усещането, че в Гент буквално куцо и сакато говори английски. Поиска ми пари, “1 euro will be fine, thank you”. Разговорихме се, кой откъде е и какво ли не. Издаде ме на леличката продавачка от съседното магазинче, която закачливо ме избъзика на български с “какво снимаш ти бе, момче?”
Не ми допада идеята да давам пари на просяци, реших по-добре да се почерпим по биричка. После станаха по две.
Заразправя ми разни небивалици – как бил професор по психология, как обиколил сума ти свят и говорил сума ти езици (последното е бая вероятно, доколкото го чух да говори на четири от тях), как въртял някакви далавери със злато и сребро с някакви цигани, как полицията искала от него да им снася информация, как и той като мен предпочита народния Жупилер пред друга известна бира с име като неговото, как Канон правели много добри камери (негови думи, не мои! ;))
Помоли ме да му пратя копия от снимките. Написа ми адреса на социалните служби, където си получава помощите.
Като се прибрах се поразтършувах из нета за някакво инфо, свързано с неговото име и фамилия и думичката “психология”. Не намерих. Но пък, не знам защо, този час и нещо прекаран с него на пейката до спирката винаги ме усмихва. Може и да е защото много готинко си пасва с десетките приятни гентски историйки, които ме накараха да се влюбя в този град и хората му. Надявам се и Маес да се усмихне като си получи снимките. Независимо дали ще си спомня за онзи следобед и юнакa, когото изпрати с думите “Thank you Noni, you are a good friend.”
Като ме видя да го снимам, Маес ме заговори. Оправдах се, че не разбирам дъч и човекът мина на прилично разбираем английски. Имам усещането, че в Гент буквално куцо и сакато говори английски. Поиска ми пари, “1 euro will be fine, thank you”. Разговорихме се, кой откъде е и какво ли не. Издаде ме на леличката продавачка от съседното магазинче, която закачливо ме избъзика на български с “какво снимаш ти бе, момче?”
Не ми допада идеята да давам пари на просяци, реших по-добре да се почерпим по биричка. После станаха по две.
Заразправя ми разни небивалици – как бил професор по психология, как обиколил сума ти свят и говорил сума ти езици (последното е бая вероятно, доколкото го чух да говори на четири от тях), как въртял някакви далавери със злато и сребро с някакви цигани, как полицията искала от него да им снася информация, как и той като мен предпочита народния Жупилер пред друга известна бира с име като неговото, как Канон правели много добри камери (негови думи, не мои! ;))
Помоли ме да му пратя копия от снимките. Написа ми адреса на социалните служби, където си получава помощите.
Като се прибрах се поразтършувах из нета за някакво инфо, свързано с неговото име и фамилия и думичката “психология”. Не намерих. Но пък, не знам защо, този час и нещо прекаран с него на пейката до спирката винаги ме усмихва. Може и да е защото много готинко си пасва с десетките приятни гентски историйки, които ме накараха да се влюбя в този град и хората му. Надявам се и Маес да се усмихне като си получи снимките. Независимо дали ще си спомня за онзи следобед и юнакa, когото изпрати с думите “Thank you Noni, you are a good friend.”
Public edits
No edits suggested.
Снимки на Knartist
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.