Всяка година по това време на есента десетина домашни червеноопашки се настаняват трайно по покрива на дома ми в Червен и съседните постройки. Този мъжкар бе кацнал на двора под една ниска стряха и допусна открито да го приближа и снимам от 1.5 м , без да прояви каквото е да е безпокойство. Някакъв вътрешен глас ми подсказа, че близката среща може да придобие друго измерение. Бавно се наведох и поставих камерата на земята, за да не ми пречи, също така бавно и внимателно се изправих. Птицата бе невероятно спокойна и се гледахме в очите дълго на една ръка разстояние. Още по-бавно протегнах ръката си към пилето. Учуден от поведението му, вече си мислех, че в резултат от използването на светкавицата е изпаднало в някаква особена неадекватност. Но разбрах, че не е така – в момента, когато ръката ми бе на около 30-40 см от нея, със светкавично движение, без да променя положението на тялото си червеноопашката улови кръжащата във въздуха около нея дребна мушица. Изчаках да я преглътне и продължих движението на ръката си, докато пръстите ми не докоснаха меката перушинка на гърдите. Тялото й само трепна едва-едва. Бавно си прибрах ръката и се отдалечих. Пилето остана на мястото си още 2-3 минути, след което литна да гони мушиците по покрива.