В северозападна Рила,под вр.Орловец и Попова капа,има малко красиво езеро.През деня в него се оглежда върхът,а през нощите-луната.На дъното му върхът вижда каменното си чело,покрито тук там с преспи сняг,а луната лицето си,замислено и мило.С такова лице,замислено и мило,казваше ми дядо Дончо,била Елена,чието име носи езерото...
В Самоков била родена Елена,но не и било съдено да се радва на хубостта и младостта си.Когато станала на 17 години,Селим паша с многоброен аскер дошъл в Цариград,за да се справи с бунтарите в този край.Чорбаджийте в града за да спасят богатството си,я продали на пашата.Цяла нощ я държал в шатрата си Селим паша и като цървул,настъпал хубавото цвете,погубил нейната младост и хубост.
Успяла да избяга Елена,но не се върнала в родният си дом.Намерила четата на Мальо войвода.Но кое ли сърце знае какво го чака?Влюбила се в байрактаря,виждала че и той я обикнал.Какво да прави?-питала се тя.Или да умре,или да признае любовта си.Но ако умре,това значи пашата да остане ненаказан.А да признае любовта си след онази нощ с пашата,нямала право...И растяла повече омразата й към злосторника.Заедно с всичко той и отнел правото да обича и да бъде обичана.
Имало едно спасение-да стане войвода.Ако постигне това,щяла да промени обичта си към байрактаря,като към четник.
След смъртта на войводата денят,в който трябвало да изберат нов,започнало обстрелване по пръстенчето на бора.Всички четници стреляли,но куршумът на Елена бил най точен.Приела войводството,и от ръменете и се свлякла огромна тежест.Дните, макар и тежки,хайдушки течали.
Но всяко нещо- и младост,и радост имат своят край.При едно сражение Елена била смъртно ранена.Помолила да я отнесат до любимото и езеро.Разказала на байрактаря за случилото се с пашата,и как не би могла да отговори на неговата любов,докато не отмъсти.В този ден най после Селим паша не успял да се скрие от куршумът и.Разказала за мъката си и умряла като войвода.
С разплакани очи по бавно изстиващи устни,целунал я байрактарят....
Погребал я до езерото,заради което и до днес носи нейното име...

"Рилски легенди"М.Манчев