"...Пролетта идваше.Топли широки пориви на южния вятър нежно милваха уморената болна снага на земята и тихо сякаш я будеха от сън...
...Но далечният въздух на пролетта беше озарил небето.От височината на необятните си простори то беше видяло нейните усмивки-далечния пожар на нейното сияние-и ликуваше:паднала беше от него и най-малката сянка,изчезнала беше и най-малката скръб.Като най-чист сапфир светеше то сега,смееше се и блестеше,изпълнено с горящи лъчи..."
Й.Йовков
"...Пролетта идваше.Топли широки пориви на южния вятър нежно милваха уморената болна снага на земята и тихо сякаш я будеха от сън...
...Но далечният въздух на пролетта беше озарил небето.От височината на необятните си простори то беше видяло нейните усмивки-далечния пожар на нейното сияние-и ликуваше:паднала беше от него и най-малката сянка,изчезнала беше и най-малката скръб.Като най-чист сапфир светеше то сега,смееше се и блестеше,изпълнено с горящи лъчи..."
Й.Йовков