Така е крехко, че усещам,
когато с мисълта си го докосвам.
След еднозначното мълчание на зимата
е като звук преди да съществува,
изпълнен с неочаквани възможности.
Сега е непонятно - ще се изрече
тоест във формата си ще се вмести.
Страх ме е да кажа: "Бъди!" -
с човешката си мисъл да не би да видя
към мен протегната зелена длан
с пет пръста.
Така е крехко, че усещам,
когато с мисълта си го докосвам.
След еднозначното мълчание на зимата
е като звук преди да съществува,
изпълнен с неочаквани възможности.
Сега е непонятно - ще се изрече
тоест във формата си ще се вмести.
Страх ме е да кажа: "Бъди!" -
с човешката си мисъл да не би да видя
към мен протегната зелена длан
с пет пръста.