Това е най-големият манастир запазен в Странджанско Сакарския край. Тополовградското село Устрем до началото на нашия век се е наричало Вакъв. Манастирът е основан в началото на XV век. , т.е. преди Турското нашествие на Балканите.(в турски документ се споменава самият манастир и землището на селото).
Светите апостоли Петър и Павел са били патрони на манастира при основаването му (част от старата църквица е вградена в днешния храм).
До обителта има скална кавия (пещера) известна под името "Вехтата черква", с останки от стара живопис, което пък свързва възникването на манастира с някой от известните анахорети на XIV век., населявали не една пещера из Странджа и Сакар. До втората половина на XVIII век не се знае нищо за манастира. По това време из тези места се подвизавал известният сливенски борец за свобода Христо войвода. Той покровителствал манастира и дори след това се замонашил под името Хрисант в манастира. Стигнал е до сан игумен, като привлича средства за обновлението. Байрактарят на Индже войвода - Кара Колю също помогнал. Двамата също намирали убежище в манастира,Христо войвода и Кара Колю са известни с това , че заради тях името на манастира е " Хайдушки". Много четници, войводи и хайдути са идвали тук.
Игуменът Хрисант почива през 1813 г. /според надгробната плоча/. Погребан е до съборната църква. Под олтара има скривалище, /казват било на Кара Колю/.
Руско-турската война от 1828-29 г. донесла разрушения на манастира, но през 1836 г. е възстановен. Тогава е съградена сегашната църква. В новата голяма съборна църква "Св. Троица" са включени зидовете на стария еднокорабен храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел".
Църквата е трикорабна псевдобазилика без притвор. Тя има двуредово осветление на наоса, постигнато с комбинация от широки и тесни прозорци.
Иконостасът е с пластични резбени елементи и три реда възрожденски икони.В църквата се пазят възрожденски икони, интересен сребърен потир от 1779г. и старопечатни книги. След Освобождението Устремският манастир станал девически. През първата половина на XX век. в него са живели над 30 монахини.
В манастирския двор има белокаменна чешма с три чучура. Героичното време е дало своя отпечатък на манастира.
Вакъвски манастир "Св. Троица" /Устремски/
Вакъвски манастир "Св. Троица" /Устремски/
Това е най-големият манастир запазен в Странджанско Сакарския край. Тополовградското село Устрем до началото на нашия век се е наричало Вакъв. Манастирът е основан в началото на XV век. , т.е. преди Турското нашествие на Балканите.(в турски документ се споменава самият манастир и землището на селото).
Светите апостоли Петър и Павел са били патрони на манастира при основаването му (част от старата църквица е вградена в днешния храм).
До обителта има скална кавия (пещера) известна под името "Вехтата черква", с останки от стара живопис, което пък свързва възникването на манастира с някой от известните анахорети на XIV век., населявали не една пещера из Странджа и Сакар. До втората половина на XVIII век не се знае нищо за манастира. По това време из тези места се подвизавал известният сливенски борец за свобода Христо войвода. Той покровителствал манастира и дори след това се замонашил под името Хрисант в манастира. Стигнал е до сан игумен, като привлича средства за обновлението. Байрактарят на Индже войвода - Кара Колю също помогнал. Двамата също намирали убежище в манастира,Христо войвода и Кара Колю са известни с това , че заради тях името на манастира е " Хайдушки". Много четници, войводи и хайдути са идвали тук.
Игуменът Хрисант почива през 1813 г. /според надгробната плоча/. Погребан е до съборната църква. Под олтара има скривалище, /казват било на Кара Колю/.
Руско-турската война от 1828-29 г. донесла разрушения на манастира, но през 1836 г. е възстановен. Тогава е съградена сегашната църква. В новата голяма съборна църква "Св. Троица" са включени зидовете на стария еднокорабен храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел".
Църквата е трикорабна псевдобазилика без притвор. Тя има двуредово осветление на наоса, постигнато с комбинация от широки и тесни прозорци.
Иконостасът е с пластични резбени елементи и три реда възрожденски икони.В църквата се пазят възрожденски икони, интересен сребърен потир от 1779г. и старопечатни книги. След Освобождението Устремският манастир станал девически. През първата половина на XX век. в него са живели над 30 монахини.
В манастирския двор има белокаменна чешма с три чучура. Героичното време е дало своя отпечатък на манастира.
