"Странен е светът във мойта лодка. Тук мирише на барут и пушек. Спи до мене глезената котка. А пък лодката ми плава в суша.
Странен е светът... Умирайки от жажда, в океан от гнилоч все се давя. Плава лодката ми във катран и сажди. Жаждата не мога да забравя. Само камъни край мен сивеят. Пясъкът изнизва се през пръсти. Птиците от страх немеят. Дяволът на мачтата се кръсти. Странен е светът... А времето минава...
Искам да отплавам, но не мога. Със едно гребло въртя се в кръг. Гадая... Искам да узная своята посока. А пък можеше и да е по-различно - лодката да плава във безкрая. Нека не звучи цинично - искам тя да акостира в... Рая. Дай ми своето гребло! Качи се в мойта - изоставената - лодка! Нищо, че съм жаден, ожаднял в суша... Теб ще напоя с любов и вяра!"