..."Най-дългата рецепта за тъга
все някой ден ще донапиша.
Научих се да влизам в самотата си
като във храм.
Защото ме обича
и ме закриля -
страшни са следите
от близостта на перманентни хора,
които никнат като гъби-двойници
на стойностни човеци.
И отровно е
пълзенето на пипалата им -
сторъки плевели.
По-лесно се понасям в самота.
Поне докато дойде ден
да пренапиша себе си..."
..."Най-дългата рецепта за тъга
все някой ден ще донапиша.
Научих се да влизам в самотата си
като във храм.
Защото ме обича
и ме закриля -
страшни са следите
от близостта на перманентни хора,
които никнат като гъби-двойници
на стойностни човеци.
И отровно е
пълзенето на пипалата им -
сторъки плевели.
По-лесно се понасям в самота.
Поне докато дойде ден
да пренапиша себе си..."
