Ахат - Дървото
Всеки човек е едно странно дърво,
с клони, ръце протегнати към бъдещето
и корени - спомени далече назад,
кой ще разбере моят език от листа?

Отдавна мойте ръце са впити в черната пръст.
Аз чувствам земният пулс, туптят сърца.
Това са вашите деди, които спят край мен.
Аз виждам техния сън, прекрасен свят.

Свят без омраза, в който няма войни,
жестокост, злоба и страх за да няма сълзи.
Там тичат коне, по зелена трева,
няма дим и мъгла, а блести светлина.

Протягам свойте листа, оглеждам синия свод,
бучи моторен шум, метален звън.
Машини идват към мен, вървят роботи в строй,
дълбоко гроб копаят за сън
Аз, който растях с вашите детски игри,
макар че дълго живях сега ще ме отсекат.
Аз, който без глас прося милост от вас.
Хора спрете!
Аз моля без глас-не за мен, а за вас.
Прося милост пред вас.
Не за мен, а за вас.
Прося милост без глас.

Хора чуйте, шум от панталони, метален звън.
Хора спрете, спрете, спрете, спрете!
Но те ще ме отсекат, те ще ме отсекат,
те ще ме отсекат, те ще ме отсекат.