Какво остава след любовта...?
...
След любовта остават празното сърце и препълнените пепелници.
След любовта остава стипчивия вкус на обидено честолюбие, кросовете рано сутрин в снега под изумените погледи на недоспалите кучкари.
След любовта остава разпадналият се живот, който бавно събираш и мъчително сглобяваш парче по парче.
След любовта остават адреси на хотели, къмпинги и подготвените маршрути из цялата страна, остават спомените (flashbacks) връхлитащи ни oт засада на местата в провинцията, по който сме били заедно.
След любовта остават любовните прякори и шифри, остават снимките изпаднали от една друга Вселена.
След любовта остават изумените и съчувстващи погледи на приятелите, коментарите на неприятелите и горчивия натиск на роднините.
След любовта остават предметите по витрините, които познаваш идеално, свикнал си с тях, но не са ти любими, импулсът да купиш харесван подарък без повод и ножа на последвалото осъзнаване, прорязващ гърдите.
След любовта остават телефонните номера в GSM-а, които се чудиш дали да изтриеш; случайно или не направените снимки, забравените ластици, познатите косми на невъобразими места.
След любовта остават изреченията "Изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а","Обади ми се някой ден " и ... "Друг път, по-нататък..."
След любовта остават ТБГ/"Територия на Бившо Гадже"/-ресторантите, навикът да носиш запалка и кутия цигари в раницата, без да си пушач.
След любовта остават мелодиите от радиото, които постепенно излизат от мода, празната дясна седалка на колата, предметите, които сега са ненужни, а могат да разкажат нова "Война и мир".
След любовта остава навикът виното да се налива в две чаши и в еднакво количество.
След любовта остава хладното "Аз съм добре, а ти?", остава непознатото собствено легло, остава "Трак!" – поставената слушалка, когато се обади нечий чужд глас…
След любовта остава шокът, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена.
След любовта остава наранената суета.
След любовта остават други жени и други мъже.
След любовта оставаме ние, но някак не-съвсем-ние.
После остава Болката. Болката с главна буква...
...
Казват, че всяка следваща любов е по-красива от предходната...
…
Казват, че любовта никога не си отива без причина, но и не може да бъде задържана насила.
Навремето един умен човек беше написал, че ако обичаш някого истински - ще го оставиш да си отиде... А ако той те обича истински - непременно ще се върне при теб. Другото няма значение.
Та значи:-/... След любовта не остава почти нищо...
Защото след любовта оставаш само TИ.... и точно затова! Имаш ли я - изживей я! Максимално, на "фул"!
А след това си е за "след това"