Тази седмица приключва без достойно за отразяване събитие от живота на Джебилов и Якимов. Това ме накара да потърся архивен кадър от тяхното детство, който да представя на Вшето внимание.
На преден план, в дясно, виждаме малкия Джебилов. Той не носи, характерната за тогава, едноцветна вратовръзка, защото замени своята с индийче от град Пешкар, по време на участието си в Асамблеята "Знаме на мира". От същото индийче, Джебилов усвои и навика да оцветява дланите си. В района на тогавашния град Толбухин на това му викахме "преписушка". Същото, в оригиналния си, индийски вариант, може да се наблюдава в една от последните творби на артиста tycoon.
В момента на снимане, класният ръководител(и преподавател по приложно гладене) на Джебилов, зърва "преписушката" и след малко ще каже-"О! Кой туй бйе?!", с характерния, за североизточните части на България, акцент.
П.С. Извинявам се за ниската резолюция на снимката, но такива са възможностите на скенера, с който разполагам.
Тази седмица приключва без достойно за отразяване събитие от живота на Джебилов и Якимов. Това ме накара да потърся архивен кадър от тяхното детство, който да представя на Вшето внимание.
На преден план, в дясно, виждаме малкия Джебилов. Той не носи, характерната за тогава, едноцветна вратовръзка, защото замени своята с индийче от град Пешкар, по време на участието си в Асамблеята "Знаме на мира". От същото индийче, Джебилов усвои и навика да оцветява дланите си. В района на тогавашния град Толбухин на това му викахме "преписушка". Същото, в оригиналния си, индийски вариант, може да се наблюдава в една от последните творби на артиста tycoon.
В момента на снимане, класният ръководител(и преподавател по приложно гладене) на Джебилов, зърва "преписушката" и след малко ще каже-"О! Кой туй бйе?!", с характерния, за североизточните части на България, акцент.
П.С. Извинявам се за ниската резолюция на снимката, но такива са възможностите на скенера, с който разполагам.