Самотни, прегърнати в гъстата мъгла
стоят, обрулени от дъжда и студа
две дръвчета влюбени - далече от света,
от своя свят погубени, потънали са в тъга.
Без листа останали, далеч от чуждите беди,
без сила гледат се... пукат... боли...
И любовта бавно замира в изсъхналите им стебла,
а страстта беше така жива,когато слънцето с тях си игра.
Пееха птички, виеха гнеда, а дърветата пак самички
обичаха се и галеха своите листа.
И красивите им цветове примамваха всички по зеленото поле,
а виж ги сега - плачат като малко дете...
Самотни, прегърнати в гъстата мъгла
стоят, обрулени от дъжда и студа
две дръвчета влюбени - далече от света,
от своя свят погубени, потънали са в тъга.
Без листа останали, далеч от чуждите беди,
без сила гледат се... пукат... боли...
И любовта бавно замира в изсъхналите им стебла,
а страстта беше така жива,когато слънцето с тях си игра.
Пееха птички, виеха гнеда, а дърветата пак самички
обичаха се и галеха своите листа.
И красивите им цветове примамваха всички по зеленото поле,
а виж ги сега - плачат като малко дете...
