Не е Каменица - както съм писал по-горе, това е малко над Самодивската порта, и съответно върхът е Дженгала (Самодивски връх). А Каменица я има на последната ми снимка за конкурса за снимка по песен -
И сърцето на лятото няма да спре II , както и на други мои снимки с Тевното езеро.
Не е Каменица - както съм писал по-горе, това е малко над Самодивската порта, и съответно върхът е Дженгала (Самодивски връх). А Каменица я има на последната ми снимка за конкурса за снимка по песен -
И сърцето на лятото няма да спре II , както и на други мои снимки с Тевното езеро.
Joy, благодаря ти за многобройните коментари на моите снимки, радвам се, че са ти харесали. И други са ми разглеждали целия профил, но никой не си е правил труда да остави толкова коментари колкото теб :)))
Joy, благодаря ти за многобройните коментари на моите снимки, радвам се, че са ти харесали. И други са ми разглеждали целия профил, но никой не си е правил труда да остави толкова коментари колкото теб :)))
Логвам се за да дам свойта шестица! Както повечето ти снимки, и тази е великолепна :) Да, добре познато ми е това усещане, предадено тук с толкова талант!
Логвам се за да дам свойта шестица! Както повечето ти снимки, и тази е великолепна :) Да, добре познато ми е това усещане, предадено тук с толкова талант!
Снимката е направена в средата на ноември 1996г. - тогава, при този поход в Пирин бяхме дарени с един невероятен проблясък на циганското лято - само полузамръзналите езера подсказваха че е ноември. Прехвърляйки Самодивската порта, малко над която е правена снимката, ние сякаш се прехвърлихме от лятото към зимата. От едната й страна беше лятото и топлите лъчи на залязващото слънце, а от другата, в сянката витаеше усещането за настъпващата зима. Спомням си като днес нещо символично - при слизането видях някакво хвъркато насекомо, което попадайки в сянката внезапно беше загубило енергията си и бавно замръзваше на заснежените скали... За съжаление нямаше как да му се направи добра снимка.
Всичко това ви го разказвам, за да разберете защо лично за мен тази снимка е толкова свързана с идеята и атмосферата на песента. Но се надявам и други да я усетят...
Снимката е направена в средата на ноември 1996г. - тогава, при този поход в Пирин бяхме дарени с един невероятен проблясък на циганското лято - само полузамръзналите езера подсказваха че е ноември. Прехвърляйки Самодивската порта, малко над която е правена снимката, ние сякаш се прехвърлихме от лятото към зимата. От едната й страна беше лятото и топлите лъчи на залязващото слънце, а от другата, в сянката витаеше усещането за настъпващата зима. Спомням си като днес нещо символично - при слизането видях някакво хвъркато насекомо, което попадайки в сянката внезапно беше загубило енергията си и бавно замръзваше на заснежените скали... За съжаление нямаше как да му се направи добра снимка.
Всичко това ви го разказвам, за да разберете защо лично за мен тази снимка е толкова свързана с идеята и атмосферата на песента. Но се надявам и други да я усетят...
Comments (12)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
!!!
!!!
zime, lete, Pirin e omaivasht....
zime, lete, Pirin e omaivasht....
Не е Каменица - както съм писал по-горе, това е малко над Самодивската порта, и съответно върхът е Дженгала (Самодивски връх). А Каменица я има на последната ми снимка за конкурса за снимка по песен -
И сърцето на лятото няма да спре II , както и на други мои снимки с Тевното езеро.
Не е Каменица - както съм писал по-горе, това е малко над Самодивската порта, и съответно върхът е Дженгала (Самодивски връх). А Каменица я има на последната ми снимка за конкурса за снимка по песен -
И сърцето на лятото няма да спре II , както и на други мои снимки с Тевното езеро.
това не е ли връх Каменица? аз миналата година бях там и е невероятно:)
това не е ли връх Каменица? аз миналата година бях там и е невероятно:)
А пък това е най-голямата награда на този сайт - човек да разбере, че е впечатлил някого, че е направил някого съпричастен...
А пък това е най-голямата награда на този сайт - човек да разбере, че е впечатлил някого, че е направил някого съпричастен...
Joy, благодаря ти за многобройните коментари на моите снимки, радвам се, че са ти харесали. И други са ми разглеждали целия профил, но никой не си е правил труда да остави толкова коментари колкото теб :)))
Joy, благодаря ти за многобройните коментари на моите снимки, радвам се, че са ти харесали. И други са ми разглеждали целия профил, но никой не си е правил труда да остави толкова коментари колкото теб :)))
това,което си написал си е просто стихотворение в проза
това,което си написал си е просто стихотворение в проза
знаех си ,че си и поет
знаех си ,че си и поет
Логвам се за да дам свойта шестица! Както повечето ти снимки, и тази е великолепна :) Да, добре познато ми е това усещане, предадено тук с толкова талант!
Логвам се за да дам свойта шестица! Както повечето ти снимки, и тази е великолепна :) Да, добре познато ми е това усещане, предадено тук с толкова талант!
Аха, онзи ден бях на Пирин, същото е - от едната страна си е лятото, като минеш на сянка - става зима.
Аха, онзи ден бях на Пирин, същото е - от едната страна си е лятото, като минеш на сянка - става зима.
Снимката е направена в средата на ноември 1996г. - тогава, при този поход в Пирин бяхме дарени с един невероятен проблясък на циганското лято - само полузамръзналите езера подсказваха че е ноември. Прехвърляйки Самодивската порта, малко над която е правена снимката, ние сякаш се прехвърлихме от лятото към зимата. От едната й страна беше лятото и топлите лъчи на залязващото слънце, а от другата, в сянката витаеше усещането за настъпващата зима. Спомням си като днес нещо символично - при слизането видях някакво хвъркато насекомо, което попадайки в сянката внезапно беше загубило енергията си и бавно замръзваше на заснежените скали... За съжаление нямаше как да му се направи добра снимка.
Всичко това ви го разказвам, за да разберете защо лично за мен тази снимка е толкова свързана с идеята и атмосферата на песента. Но се надявам и други да я усетят...
Снимката е направена в средата на ноември 1996г. - тогава, при този поход в Пирин бяхме дарени с един невероятен проблясък на циганското лято - само полузамръзналите езера подсказваха че е ноември. Прехвърляйки Самодивската порта, малко над която е правена снимката, ние сякаш се прехвърлихме от лятото към зимата. От едната й страна беше лятото и топлите лъчи на залязващото слънце, а от другата, в сянката витаеше усещането за настъпващата зима. Спомням си като днес нещо символично - при слизането видях някакво хвъркато насекомо, което попадайки в сянката внезапно беше загубило енергията си и бавно замръзваше на заснежените скали... За съжаление нямаше как да му се направи добра снимка.
Всичко това ви го разказвам, за да разберете защо лично за мен тази снимка е толкова свързана с идеята и атмосферата на песента. Но се надявам и други да я усетят...
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
И потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
А сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
А сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
А сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
И сърцето на лятото няма да спре.
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
И потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
А сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
А сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
А сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
И сърцето на лятото няма да спре.