Везон Ла Ромен, Прованс
Началото на века
За любителите на играта петанк
Да целунеш Фани не е награда (е, в края на краищата, зависи от самата Фани!),
а означава да загубиш играта, без да си спечелил и една точка!
Твърди се, че истинската Фани била сервитьорка в кафене “Grand Temps” в Савоя, точно преди Първата Световна война,
и че любезно се оставяла да бъде целуната от клиентите, току-що загубили в играта на петанк, без да са спечелили и една точка.
По онова време я целували по бузата до деня, в който, според легендата,
кметът на селото загубил, на свой ред, играта и дошъл да проси за наградата си.
Дали Фани му имала зъб и искала публично да го унижи, никой не знае...
Известно е единствено, че се качила на стол, повдигнала полите си и му предложила... задничето си!
Кметът не се смутил и само след секунда две звучни целувки отекнали в тишината на кафенето.
Такова било началото на една дълга традиция...
Проблемът е, че играчите на петанк не винаги имат по някоя Фани под ръка
(или, по-точно, някоя Фани, която да е готова да разбули задничето си пред публика).
Ето защо навсякъде, където се играе петанк, на Фани е отредено почетно място,
а нещастните губещи са принудени да целунат публично навиреното й задниче –
било то под формата на картина, керамика, скулптура и т. н.
Така някогашната награда се превърнала във висше унижение за всеки играч на петанк...