централна композиция
цитат от блога ми:
Да обясня - аз наричам това кич. По две причини, първо - защото съдържа в себе си опит за тираджийска фотография (наболялото вестникарско позиране в БГ сериозно работи в тази посока) и второ защото носи в себе си полудобре свършена фотошопска работа (в заден план). И двете съставки са недоизпипани и стоят наивно (на това разчитам - надявайки се картинката все пак да задържи вниманието)... и ще нещо, трето - по стените (няма как да знаете) има оригинални белгийски графити от Арнем, които, честно казано са си висока проба стрийт арт който в БГ слабо познаваме. Не претендирам за сложност в кадъра, претендирам за сблъсък - дори перспективата вади очи;) И сега най- важното: аз не отричам кича, не го осъждам, нито го противопоставям на някаква естетика, естетическия съд е умряла работа, демоде и т.н. Ако някой мисли за това гледайки, да знае, че аз не съм мислил, аз просто смесвам кебапчета с торта и опитвам на вкус. Опитвам се в нещата с които се забавлявам (в случая тази работа) да задам въпрос и да оставя зрителя сам да си отговри, пък каквото ще да си мисли. Кича е хубаво нещо ако си готов да го търсиш, откриваш и да му се наслаждаваш, и е навсякъде - в думите ни, в "житейската ни философия" (ебаси израза), в любовта ни.... Отдавна съм проумял, че най великите комерсиални проекти са си доста замаскирано кичозни - изкуство което носи пари, хахахахахаха, по голям кич от това здраве му кажи (прост пример - Пинк Флойд "Стената" - за един сериозен познавач това трябва да значи нещо). Дорият кич е добро изкуство, малко далеч отидох, но това си е монолог все пак. По дефиниция кича е произведение на изкуството с практичеко приложение, точка;) Не съдя никой че го прави, напротив забавлявам се и се възхищавам на тези които го правят добре. Мразя некадърни фотошописти - ебаси чалгата;) Да живее кича!