Автор: ddimo
Дата: 24-09-08 11:41
Селска чест
23.09.2008
Павел Колев, 7 дни спорт
Събитията с българските футболни клубове през миналата седмица ме убедиха окончателно в нещо, което така или иначе съм подозирал през дългите години, в които работех хобито си - спортен журналист.
90 процента от българските футболисти, независимо в кой отбор играят, трябва да бъдат задължени да носят под екипа фланелка с огромен надпис "Никой не може да ме върне на село". В правилника за провеждането на мачове от професионалните "А" и "Б" групи не трябва да се предвиждат никакви наказания за показването на този надпис пред рехавата публика по стадионите. Защото посланието е изключително възпитателно и отразява реално интелектуалното ниво на родния футбол.
Всеки нормален човек, който има поне малко възпитание, обща култура и чувство за стил, би трябвало да се е погнусил отдавна от най-популярната игра у нас. Тя е пълна с парадокси, недоразумение, фалшиви и празни хора откровени престъпници и симпатични, но напълно безполезни бохеми, чиято функция е да веселят силните на деня, играейки придворни шутове.
Чувствам се неудобно дори от идеята да анализирам представянето на Литекс, Черно море и Левски в първите им мачове от редовния кръг на турнира за Kупата на УЕФА. Намирам го за безcмислено най-вече заради фундаменталния проблем, с който се сблъсква всеки, когато реши да мисли само за футбол. Да вземем за пример Станимир Стоилов. Опитва се човекът нещо да изгради, да промени, да накара брауновите частици с оранжеви фланелки да се движат по законите на футболната тактика. И донякъде успява. До 45-ата минута максимум. Всъщност минутата няма значение. Успява дотам, докъдето му позволява селският манталитет на подопечните му. Има изключения, разбира се, но голямата част от изпълнителите по родните терени не е мръднала от времената на Елин Пелин ни на йота. Тия хора с големи баджаци и квадратни глави не могат да играят футбол - те са родени за тежка оран и събиране на реколта, не за творчество и красота. Да не говорим, че имат само краткосрочна памет. Т.е. помнят указанията от разбора в съблекалнята само в първите 20-ина минути. После всичко им се изпарява, защото най-дългото нещо, което някога са учили наизуст, са трите им имена и номера на мобилния телефон.
Как искате от такива ограничени хора да играят хубав футбол? Това е невъзможно! Всички наставници като Станимир Стоилов, Димитър Димитров, Димитър Алексиев, Иван Колев, Илиан Илиев, Ясен Петров и т.н. са обречени. Бих ги посъветвал да си плюят на петите моментално и да отидат да си упражняват професията някъде другаде. Ако ще и в Нова Зеландия или Австралия, но в никакъв случай да не е в България. Тук няма оправия. Най-доброто, което може да се постигне, е 1:0 срещу Астън Вила за едно полувреме. И това е. После всичко рухва като Вавилонска кула. Същото се случи и с Черно море на Националния стадион "Васил Левски". Късно вечерта в четвъртък на стадион "Под дубном" -идентична картинка.
Наслушах се на тежки анализи как трябвало "А" група да се свие до 8 отбора, за да се вдигне конкуренцията. Как трябвало да се реши проблемът с базите, как била наложителна цялостна смяна на кръвта в българското съдийство. Всички тези неща звучат добре и са предъвквани толкова пъти, че вече са се изпразнили от съдържание. Самият аз съм писал за тях десетки пъти. Сега ме е срам. Защото и аз като всички останали съм бил щраус със заровена в пясъка глава. Втренчен в детайлите, изпълнен с чувство на величие, че разбирам проблемите и знам как да ги реша. Истината е, че не ги разбирам, още по-малко пък знам как да ги реша. Защото тези пожелания са напълно безсмислени, ако продължим да си живеем в тежката селяния, в която сме затънали. Какви висши лиги, каква конкуренция, какви кокетни стадиони за милиони, какво нормално съдийство, бе хора?! Повечето главни действащи лица в българския футбол не могат да вържат три изречения на кръст, не говорят чужди езици, не си мият зъбите, режат си ноктите веднъж на два месеца (без кутрето, много моля, защото то се използва за почистване на уши) и т.н. Но иначе карат коли за по 50 хил. евро и си мислят, че са хванали господ за шлифера. Без да знаят, че ще си умрат нищи духом и никой няма да ги помни.
Максимумът на Черно море срещу Щутгарт е това, което се случи в четвъртък. Защото звездата на моряците инвестира първите си големи пари в имение в пловдивския квартал "Кършияка", а звездата на швабите Марио Гомес е син на испанец, но е един от най-резултатните германски нападатели след Герд Мюлер. И една много важна подробност -
учил е до 12 клас включително. Което за нашите играчи е рядкост. Те обикновено "ускоряват" футболната си кариера, напускайки училище в 10 клас. Получават диплома, разбира се. Но се запознават със съучениците си на абитуриентския бал.
Винаги съм смятал, че разликата между добрия и големия футболист се състои в това, че вторият има инстинкт за футбола и знае кога да подаде, кога да задържи топката, кога къде да застане и т.н. В голяма заблуда съм бил! Разликата е много по-проста: става дума за манталитет. Не че на Запад играчите не са глуповати и слабо образовани. Разликата е, че там всеки от тях го осъзнава и особено когато е известен, полага усилия да замаже положението. А у нас колкото по-голям простак си, толкова повече средата те стимулира да го показваш.
Моментално ти се вдига рейтингът, разбираш ли. И това не е само във футбола за съжаление.
В неделя вечерта гледах дълго интервю по RAI Due с десния защитник на Милан Джанлука Дзамброта. Не че беше сензационно, но момчето е любимец на жена ми и трябваше да го изслушам, че даже и да й превеждам. Джанлука, братче, шапка ти свалям, мислех си, докато си упражнявах симултанния превод. Дзамброта звучеше като професор от БАН на фона на още пресните интервюта от "дербито" Локомотив (София) - Левски по-рано същия ден. За мачове като Локомотив (Пд) - Черно море или Спартак (Вн) - Славия няма смисъл да повдигам въпроса.
Чобания, материална и духовна мизерия - това са реалностите в българския футбол. И никакви бази, свивания и разширявания на "А" група или на Вселената не могат да променят това. Промяната ще дойде най-рано след две поколения, когато цивилизацията стигне и до нас. Защото в момента ние си я внасяме отвън - учим се как да се обличаме, какви парфюми да използваме, как да се държим в ресторант, как да шофираме безопасно и т.н. Във футбола хората, които виждат малко по-далече от носа си, обикновено са играли в чужбина и в някакъв момент са сътворили "подвига" да научат езика, захвърлили са бохчата и са открехнали възприятията си за околния свят. Което внезапно им е отворило очите колко са дребни и незначителни всъщност.
Каквато държавата, такъв и футболът. Това е положението. Не заслужаваме никакво световно първенство в ЮАР, никакви групи в никакъв турнир. В едно 6-часово анахронично предаване, жалък опит да се замени незаменимата "Всяка неделя", помолен да изпее нещо, президентът на ПФЛ подхвана бодро:
Девойко, мари хубава, девойко,
Сипни ми винце да пийна, девойко
В студиото с декор в стила на италианската телевизия отпреди 30 години му пригласяше президентът на Левски Тодор Батков. Потресаваща картинка. Това безобразно предаване го финансираме ние, данъкоплатците, от собствения си джоб. И в него ден преди нашия Ден на независимостта се изтъпани някакъв руснак и нахално ни обясни как руската интелигенция много ни обичала и принудила царя да ни освободи през 1878 г. И на нея сме дължали независимостта си. Заслужаваме си съдбата, докато търпим и ръкопляскаме.
|
|