Автор: тьма
Дата: 22-09-08 08:09
Радвам се,че най-младите в този форум пуснаха темата
На 22 септември държавният глава, правителството и партийните водачи се събират не къде да е, а в средновековната Иван-Асенова църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, за да подчертаят историческата приемственост с Второто Българско царство. Там първо се отслужва молебенът, а след това на хълма Царевец премиерът Александър Малинов прочита манифеста, написан от Фердинанд, с който се провъзгласява независимостта на България.
Започва тежка дипломатическа битка за признаване от великите сили на Българската независимост
България е имала да плаща годишен данък на Османската империя, който се натрупва. И Високата порта иска баснословната сума от 650 млн. златни френски франка, за да откупи България своята независимост. Александър Малинов гневно отвръща: "Дори и да можем да ги платим, Българската независимост не може да се откупува със злато и сребро, а само с Българска кръв".
Започват мъчителни преговори.Великите се отдръпват. България остава сама, общественото мнение отхвърля всякакви условия, назрява опасност от военен конфликт с Турция. Тогава министърът на земеделието и търговията Андрей Ляпчев проявява учудващи дипломатически качества и след тежки, продължителни преговори успява да сведе сумата от 650 милиона на 82 милиона златни франка. По същото време Русия, която ближе рани от пораженията си в Далечния изток, няма никакъв интерес от военен конфликт на Балканите, който несъмнено ще я въвлече. И предлага на Османската империя, която й дължи около 80 млн. златни франка, да й опрости дълга, а България да сключи изгоден заем от Русия при 4 процента лихва на същата сума.
Така най-трудният въпрос - финансовият, най-сетне е решен. И на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват протокола за признаване на независимостта на България. Естествено в присъствието на шестимата посланици на великите сили и на Русия. Оттогава България е суверенно царство и равноправен субект в международноправните отношения, а държавният глава от княз става цар.
Практическият смисъл на събитието е грандиозен:
С признаването на независимостта България вече има право да сключва договори за съюзи, военни споразумения, право на собствен митнически режим,българските компетентни власти вече могат да съдят на наша територия чужди поданици, дипломатическите ни агентства се повишават в ранг на суверенни легации и българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на другите, което означава, че вече няма да стоят на опашката на дипломатическия корпус. Създадени са и предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Да не опорочаваме тази дата - честито, българи!
|
|