Автор: Coincidentia
Дата: 18-09-08 07:33
Абе, ще ми се да кажа нещо отделно от факта на днешното раждане и отделно от малко странната ни ала близост с авторката на темата, на фона на някои работки, основното от които, разбира се, е странната й русофилия... то пък изобщо коя ли русофилия не е странна
Та, явно неподозирано от доста много хора адски много нещица са стари колкото света и всъщност показват по-скоро определени стилове архетипно мислене, отколкото факти, свързани с действителността.
Подобни изказвания е имало наистина откакто свят светува, защото от тогава е и стремежът към материалното, което все пак не бива да се пренебрегва, че е и един от двигателите на прогреса... както и, разбира се, основна причина за някои от най-сериозните злини...
В общи линии в такива случаи най-вече ме дразни вкарването на думички като "станаха", защото те винаги са си били, дори и когато животите им са били двойно и тройно по-кратки...
А усещането, че всичко сегашно е по-кофти от предишното, също е старо колкото света... в Древна Гърция феноменът може да се нарече "Златният Век" - в някакво стихче се говори за това как най-отдавна е било най-хубавото време - Златният век (а защо ли пък точно златен), после станало малко по-кофти - дошъл Векът на среброто, а те вече живеели в най-лошото (което май беше Векът на желязото, не си спомням)...
Да не говорим за религиите - възможно е и да има изключения, ама по правило там всичко се описва по следният начин:
- В самото начало е била една неземна чистота по всички параграфи (Райски градини разни...)
- После (сега) всичко е адски кофти
- По-нататък (след като "сега"-то свърши и настане едно специално време, пак евентуално ще бъде хубаво... за заслужилите
Феноменът е готинко описан и от Кърт Вонегът в онази му култова реч:
"Приемете някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си."
Всъщност всеки може да си го усети от начина, по който си припомня миналото си, където всъщност е разковничето, а не в това, че сегашното е непременно по-лошо.
А особено като се замисля колко народ има някакви безумно романтични спомени за "татовото време"...
Абе, много може да се разсъждава по темата, вероятно бая народ би поспорил с мен, ама аз все пак държах да отбележа този факт - на архетипното мислене, което води до усещането, че в миналото нещата са били някак по-чисти и по-джиджанки.
Иначе, ако това донякъде може да се върже с момента на тленността, хем всичко е, както се пее в една адски култова песньовка, Dust In The Wind, хем човечеството е направило някои знаменити нещица, които остават и които следващите поколения обикновено взимат за даденост, без да са особено благодарни... имаше някакво описание за човека като биологичен вид - животно, което ходи на два крака и недоволно
|
|