Автор: exo99
Дата: 10-09-08 00:36
Трябва да погледнеш отгоре. После да слезеш 100 метра под земята на Женева. Да се отдадеш на въображението и да помислиш за немислимото. Тук, под швейцарско-френската граница, учени от цял свят се готвят да открият най-голямата тайна. Тайната на Сътворението.
Вердий:
- Тук ще симулираме условия, близки до тези в ранните моменти на развитието на Вселената. Да научим какво е станало една стотна от наносекундата след Големия взрив.
Еймар:
-Искаме да разберем кои са тухлите, елементарните тухлички, които изграждат материята.
ЦЕРН, европейският център за ядрени изследвания. Сещате ли се? „Шестото клеймо” на Дан Браун. Черната дупка, която уж щяла да ни погълне. Всъщност ЦЕРН е огромна лаборатория с 20 страни-членки, последната е България от 99-та. Най-добрите физици и инженери в Европа. Партньорството на останалия свят. И експериментът на експериментите, който учените готвят десетилетие и половина.
Литов:
-Най-важният въпрос, на който се опитваме да отговорим, е как се е родила Вселената. Кои са основните процеси, които са протичали в нея, защо има материя, а няма антиматерия.
Ръководител на катедрата по атомна физика в Софийския университет, доц. Литов координира част от българското участие в ЦЕРН. Когато Литов дошъл тук за първи път, започнал заедно с другите учени да чертае на хартия Големия експеримент. Тогава брадата му била черна.
Литов:
-Тук-таме по някой бял косъм – това беше преди 18 г. Не е малко.
Малко след това учените започват да строят машина – чудовище. Кръг от тръби с обиколка 27 километра и диаметър 9. Наричат я Големият адронен колайдър – гигантски ускорител на частици.
Световните телевизии не спират да снимат кръга - толкова голям, че прилича на права. 14 години строят ускорителя и ето: Идва големият финал през октомври. Тогава учените и конструкторът Еванс ще видят творението си завършено.
Лин Eванс:
-Със сигурност това е най-амбициозният проект във фундаменталната наука. Можете да го сравните по сложност с космическа станция.
Какво ще стане през октомври ли? Първият миг на Големия взрив ще оживее отново. Магнитите на ускорителя ще бъдат по-студени от открития космос. Със светлинна скорост ще полетят снопове протони и мощно ще се сблъскват, отделяйки температури 100 000 пъти по-високи от слънчевото ядро.
Най-студеното и същевременно най-горещото място във Вселената; най-бързата писта на света и най-сложното устройство в науката. Детектори ще регистрират частиците, родени от сблъсъка. Един свръхточен сблъсък – все едно да уцелиш с игла средата на друга игла от 10 км.
Андрей Маринов:
-Бих казал, че това е просто велико. Това е една невероятна част от моя живот... Това е според мен едно начало на нова наука, на една нова физика.
Ние, природата и въпросителните: Как се е родил Космосът? Къде е изчезнала антиматерията? Какво е тъмната материя и тъмната енергия? Има ли Вселената 5, 6, повече измерения? Това не са заклинания. Съвременната физика разбира, че нещо липсва в стандартния й модел и иска да го попълни чрез ускорителя-чудовище. Например Хигс бозонът, онази тайнствена частица, която дарява маса на другите. Затова я наричат Божията частица, частицата Бог. Съществува ли тя? Или теорията греши?
Еймар:
-Със сигурност няма да открием Бог. По никакъв начин не се занимаваме с Бог. Използваме рационалност, наблюдение, разбиране и в крайна сметка градим наука: само това.
Литов:
-Вярно, опитваме се да разберем най-ранния етап от развитието на Вселената – първата една секунда от нейното съществуване. Тя е безкрайно сложна, там някъде може би е стоял Бог, но ние не творим, ние просто изучаваме това, което вече е сътворено.
Освен 14 г., досега ускорителят струва и 4 млрд. швейцарски франка. След 4 месеца в ЦЕРН ще дойдат световните лидери и издънки не бива да има.
Лин Еванс:
-100 процента ли сте сигурен, че октомври това нещо ще проработи?
-Силно съм уверен, че ще проработи, да. Вложихме в проекта на тази машина всичко, което сме научили през последните 30 г.
Гигантската работа, с която са се захванали учените, не е по силите на нито една страна поотделно, дори на най-богатите. Америка, Русия, Китай не са членки, но плащат, за да участват. По площадките на ЦЕРН можеш да учиш география - кое винтче от коя държава идва.
Литов:
-Ако тръгнем отвътре навън това са Англия, Италия и Германия, следват България, Русия, Испания, следват Англия, Китай, Пакистан, България, Италия, Германия, Италия, Испания.
Повече никой няма да стъпи в центъра на детектора CMS, на който българското участие е най-голямо. Това са последните сглобки.
Вердий:
-Значи ние сме последните тук?
-Почти. Почти последните.
Ако всичко е наред, някои от тези учени ще вземат Нобелова награда. Например самия Вердий, двигател на експеримента CMS. Само Бог знае дали точно тук ще бъде разгадана Божията частица и тъмната материя.
Вердий:
-Материята, от която Вие, аз и светът сме направени, съставлява само 5% от пълната енергия на Вселената. От астрономическите изследвания знаем, че 25% от състава на Вселената е тъмна материя – т.е. материя, която не излъчва светлина – както излъчва слънцето, например. Затова не я виждаме. Но частицата, която отговаря за нея, може да бъде произведена и съответно наблюдавана тук.
Освен че е скъп, опасен ли е експериментът? Наскоро някакви учени от Хавай обявиха, че ще съдят ЦЕРН. Женевската лаборатория, казват те, щяла да произведе черна дупка, която да глътне Вселената като баничка.
Лин Еванс:
-Това е абсолютна глупост. Но ето, налага се да си говорим с тези хора. Няма как просто да им кажем: стига бе, пълни глупости!
-
Еймар:
-Е, всяка публичност помага, но не съм привърженик на такава, която твърди, че учените не са добри граждани и нещо крият.
Лин Еванс:
-Книгата на Дан Браун „Шестото клеймо” е много интересна. Макар и базирана на полуистини, тя носи на ЦЕРН голям Пи Ар. Но ние не сме в бизнеса с научната фантастика. Всъщност понякога фактите тук са много по-странни от фантастиката.
Така е. В най-сложната машина, правена от хора, българската наука и промишленост участват на равна нога. По експеримента Си Ем Ес българи са проектирали и произвели калориметър, фотодектори, абсорбер с месингови плочи, кабели, 125 камери – при това работещи.
Вердий:
-Там, във външните обвивки на детектора, са инсталирани камерите със съпротивителна плоскост, произведени в български институти.
Литов:
-Това черно парче, което виждате, е адронният калориметър. Това е чисто българска разработка, двама човека я направихме.
Вердий:
-Много сме доволни от участието на българите.
Лин Еванс:
-Контактите и договорите с България бяха на ниво, като всички останали.
Еймар:
- България е последната, която стана членка на ЦЕРН. И както знаете, в семейството най-много се грижиш за последното дете.
Пламен:
-Работи ли българската техника?
-Работи прекрасно... Ние сме хората, които прокарваме пътя на бъдещите поколения студенти и учени, които ще работят на тази установка. Това е много важно.
Според доц.Литов това е най-важното. Той успява да докара в Женева студенти и докторанти по физика, досега главно без държавна подкрепа. Тук младите ползват огромните възможности на ЦЕРН. Защото Литов вижда най-големия проблем на българската наука така.
Литов:
-Ние си загубихме младежта. Наука, в крайна сметка, качествена, се прави от млади хора. А нашите млади хора са поставени в такива условия, че те са принудени да напускат.
Докторантската стипендия беше смешна, слава Богу я повишиха, казва ученият. Остава само един начин за мотивиране – да вкараш младите в голямото приключение.
Жечка Тотева:
-ЦЕРН добави много към самочувствието ми и развитието ми, както и ми даде много възможности да работя в международен екип от хора, да се занимавам с нови технологии в моята област, която е информатика.
Евелина Маринова:
-Всичко е много вълнуващо и сме щастливи от резултатите, които сме постигнали до момента.
В ЦЕРН има и други българи. Инженерът Димитър Младенов от Пловдив се явил на конкурс и го спечелил. Шефове определят способностите му като изумителни. Заедно с колегите измисля как да задържи в пространството детекторите на друг гигантски експеримент, АТЛАС. Идеите на Митко работят.
Митко:
-Участвал съм в изграждането на най-големия подземен експеримент в света. И имам значително количество идеи, които са внедрени в този експеримент. Тя е структура 7000 т, 50 м дълга. В крайна сметка, като я погледна от единия до другия край, виждам много от нещата, които съм правил, изпълнени в реалност.
Заедно със съпругата си Димитър се установил трайно в Женева. Тук се родило детето му, сега очаква второ. Като го попитате как е понесъл трудностите, той отговаря – струваше си.
Митко:
-Когато започнах работа в ЦЕРН, моята съпруга в продължение на 6 м. рядко ме виждаше. Рядко се прибирах, работата беше неимоверно много. Но постепенно се запознах с проблемите, запознах се с типа работа и почнах да организирам моето време по различен начин. В момента се чувствам щастлив.
ЦЕРН – лабораторията-градче. Улици с имената на мъртвите гении и внезапни срещи с живите, по сгради и кафенета. Мислители от всички раси, изобретатели, носители на Нобелови награди. До ЦЕРН имат достъп 8000 учени от 80 нации, на постоянна работа са 2600. Това е първият европейски проект, в който американците участват като младши партньор. Създаден през 1954, Центърът за ядрени изследвания е обединил Европа преди Европейския съюз.
Еймар:
-Науката е мирен начин за обединение. И ние продължаваме да го правим – с Пакистан и Индия, с Израел и Палестина, с китайци от Тайван и китайци от континента, навсякъде. Опитваме се да обединим хората. Да им кажем: Когато дойдете в ЦЕРН, забравете теологията, забравете националността си. Забравете всичко, освен науката.
Чудесата на ЦЕРН не са единствено в ядрената физика. Тъкмо тук е измислена Глобалната мрежа, паяжината уърлд уайд уеб. Идеята е на Тим Бърнърс-Лий, който работил тук. Създал Мрежата първо за физиците, после – за цялото човечество. Този човек му бил колега и приятел.
Фон Рюден:
-Виждате един от първите уеб сървъри. Тук пише: „Това е сървър. Не го изключвайте.” Тим го е написал с ръката си... Тогава не си и представяхме, че Мрежата може да се използва за купуване, продаване, за филми, за Ю Тюб, за всичко.
Днес за нуждите на гигантския ускорител компютърните специалисти на ЦЕРН въвеждат нова глобална мрежа – т.н. ГРИД. Идеята е много компютри по света да работят като един. Нали взимаме ток от контакта, без да се интересуваме кой го е произвел? Така ще ползваме и компютрите – без да се интересуваме къде се намират. Българските учени вече участват и в това.
Фон Рюден:
-Ето. Тук, в реално време, се виждат българските институти, които обработват данни в момента. Кликваме в определен институт и виждаме как работи... Всички тези компютърни центрове, събрани заедно, заприличаха на един голям компютър. Потребителят изпраща задача на нашия компютърен център, а софтуеърът автоматично го разпределя на световни компютърни центрове.
Информационният център може да побере данни, равни на 4 мил. ДВД-та. И това не е единствената практическа полза от ЦЕРН. Тук са измислени позитронно-емисионната томография и адронната терапия за мозъчни тумори. Ако българската индустрия изпълни поръчка за ЦЕРН, получава пари, реклама и ноу-хау, което си остава за нея.
Литов:
-Един франк, вложен в такива поръчки, води 3 франка нови поръчки за съответната фирма.
Еймар:
-Но да се върнем на фундаменталната наука. Изграждането на ускорителя не е за удоволствие на учените - да постигнат мечтите си. Не! Той ни е абсолютно необходим. Нещо в знанието липсва и ние трябва да го дадем на хората.
Учените, инженерите, създателят на машината – те скромно отхвърлят сравненията с Коперник и Леонардо. Казват, че в екипа е силата. И макар че първите резултати ще дойдат най-рано след 2 години, те ще се успокоят истински едва наесен - когато ускорителят тръгне.
Вердий:
-Това ще бъде най-вълнуващият момент в моя професионален живот.
Лин Еванс:
-Най-голямата ми награда ще бъде да видя как първите снопове се сблъскват. И първите резултати излязат на детекторите. Тогава ще кажа: 14 години минаха, конструкторът свърши работата си, да заповяда физиката.
Дали ще намерят частицата на Бога? Дори да я намерят, няма да я нарекат така – защото знаят, че Бог не е частица. Но каквото и да намерят, след октомври светът няма да бъде същият.
|
|