Автор: Stoychev
Дата: 01-09-08 01:22
Искам да споделя с вас няколко стихотворения с близка тематика на един млад поет, полиглот, меломан, фотограф, романтик, природолюбител, спортист и мой най-добър приятел - духовитият Християн Бонев.
За фон
Есенно сбогуване
Светът променя се наново,
облича новата си дреха удобна,
завива се с ветровете сурови
и куп листа, на есента подобни.
Дърветата губят лист подир лист –
изгубват цветовете пъстри.
Сега светът е станал по-златист,
докоснат е от есенните пръсти.
Но не по това познах есента,
макар отдавна да я чаках.
Познах я единствено по песента
на оставилият всичко, пътуващ със влака.
Да, гарата за последно пустее
преди на дълъг път да се отправя.
Но сега се моля: “Влакът дано закъснее”,
сбогуването с теб да забавя.
Но ето го влака! Потегля навреме...
и тръгвам със него опечален.
Неспособен е той тъга да отнеме,
тъгата, че отделил е тебе от мен.
Есента, която ни раздели
Имахме всичко – и звезди, и сезони
имахме... Беше всичко за нас,
но когато есента листата подгони,
отне ми едничката страст,
за да ухажвам единствено нея,
за да забравя и звезди, и сезони.
И ето, аз вече спрях да копнея –
и вглеждам се в гари, вагони,
следя кой накъде отпътува
и какво оставя невзето...
Усещам как сама тъгуваш,
забравена там, където
с есента цветна аз се венчах
и тръгнах по есенни пътеки,
за да мога без край да мълча,
да имам оправдание вовеки,
за това, че не посмях на глас
да кажа, че тебе обичам,
че всичката ми отнета страст
е невинна като първо кокиче,
посмяло едва да покълне
след всичкия сняг навалял,
очаквайки страстта да се върне...
Но, уви, сезоните разпилял,
аз за есента се ожених...
на фона на наши звезди.
На нашите сезони изпепелени...
Есента завинаги ни раздели!
Бурята
На пода лежах, под масата скрит,
уплашен от поредната буря навън.
Страхът в мен прерасна във стих,
с дъждовен мирис и пролетен сън.
Трещяха прозорци, ревеше небето
с поразяваща светкавична мощ
за нещо свято, за нещо отнето
в тази безконечна и прохладна нощ.
Накрая всичко притихна. Изчезна вълнението
и нощта прерасна във ден.
Но отново остана живо съмнението,
че не навън беше буря, а вътре в мен.
Сбогом, лета!
Съкрушен съм отново. Тъгувам
с онази тъга, до болка позната.
С времето дюлево пак се сбогувам,
с цветята, дъгите, с тревата.
Сбогуване с теб трябва също да взема,
затова тъгата така ме нападна.
Тъгувам и в това е проблема,
понеже душата ми още е жадна
за теб, за летните нощи,
за прелитащи над нас ята.
Искам те, искам те още
...
Но, сбогом, любима. Сбогом, лета.
И любимата ми негова снимка:
https://photo-forum.net/static/forum/2008-09/ipqz7718.JPG
http://farm4.static.flickr.com/3129/2807661507_87e1ba716c_o.jpg
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=gothwolf&tab=2 ![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
https://photo-forum.net/static/forum/2008-09/zedy8471.JPG
http://farm3.static.flickr.com/2337/2330601819_f1e304b3bd_o.jpg
|
|
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram