Автор: тьма
Дата: 31-08-08 13:14
провалите са другаде
харесах си тази статия, та реших да я споделя с вас![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Преди по-малко от месец изпратихме нашите олимпийци с песни и фанфари. Тия дни ги посрещаме тихо и на пръсти.
От олимпиадата в Пекин българите завоюваха пет медала, а участваха в шест скандала. Ако имаше нещо положително в участието им, това бяха положителните им допинг-проби. Докато спортистите от другите страни се състезаваха, нашите се караха помежду си. Докато Майкъл Фелпс поставяше рекорди, нашата звезда Пламен Константинов пътуваше с бурканче урина, за да се изследва в лабораториите на Европа. Тая олимпиада ни вървеше не по вода, а по урина. Със завишено ниво на тестостерона. Добре че пекинските лаборатории не засякоха повишено ниво на тестостерона и при държавния ни глава. Който тръгна към Китай доста екзалтиран, като предозиран. Тръгна с голяма кошница да събира медали и да се снима с "българи-юнаци". Толкова се вживя в спорта, та дори лично взе да реди отбора по волейбол. В един момент треньорът Мартин Стоев се заколеба дали да включи в състава нетрениралия Пламен Констатантинов, а Георги Първанов отсече: "Пламен трябва да играе!"... Сякаш президентските правомощия по Конституция включват и намеса във волейбола. Освен че се меси за всичко в държавата, нашият президент вече се изказва по въпросите на блокадата и на сервиса.
От друга страна, по-добре е Георги Първанов да се изказва по въпросите на блокадата и сервиса, отколкото да дърпа конците на външната политика. Защото там много ги оплита. Това пролича и на официалната му визита при китайския държавен глава. Нашият президент се държа раболепно, неподобаващо на президент на страна-членка на Евросъюза. Нито дума, нито намек от Първанов за нарушаването на човешките права или за независим Тибет. Напротив, мазни усмивки, чупки в кръста и гореща молба към могъщ братски Китай да подкрепи кандидатурата на Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО. Такова държание на президента-олимпиец беше по-срамно, отколкото цялостното представяне на спортистите ни в Пекин. Иначе представянето ни на олимпиадата се смята от спортните специалисти за провал. Заехме четирийсет и второ място в неофициалното класиране по медали. И какво от това? Трябва ли четирийсет и второто място да смачква националното ни самочувствие? Ако бяхме на трийсет и седмо, щяхме ли да сме по-горди като българи? А на двайсет и трето?
Не местата в класирането по медали е мярката за национално самочувствие. Ще сме по-горди като българи, ако страната ни не е на последното място по стандарт сред държавите от Евросъюза. Ще преливаме от национално самочувствие, ако не ни сочат от Европа за шампиони по корупция и престъпност. Ще уважаваме собствените си институции, ако те са действащи, а не бърборещи. Ще се гордеем и с държавния си глава, ако той не е сътрудник на ДС и закрилник на съмнителни бизнесмени...
Сега спортните деятели у нас ще използват четирийсет и второто ни място, за да изкрънкат повече пари за елитния ни спорт. Вече почнаха да мърморят, че държавата не отпускала достатъчно средства за подготовка на спортистите ни.
Това изобщо не е вярно. Стана ясно, че за олимпийска подготовка са били дадени четирийсет милиона лева. Вложените четирийсет милиона ни донесоха пет медала... По осем милиона на медал.
Доста скъпо удоволствие, удоволствие, което не всеки може да си позволи. Сигурно не са си го позволили страни като Финландия, Швеция, Белгия, Португалия и още няколко други членки на Евросъюза, които са по-назад от нас в олимпийската класация. Но техните народи не страдат от ниско национално самочувствие... Защото успехите в днешния комерсиален спорт са мимолетни, днес ги има - утре се забравят... Истинските успехи на една нация са другаде... Точно там, където нас никакви ни няма.
М. Вешим
|
|
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram