Автор: тьма
Дата: 29-08-08 06:11
Мартин Карбовски
Няма държави с читава демокрация и в нея да няма всеки ден някаква битка с органите на реда. Така работи демокрацията и това никога няма да разберат българите, живели през социализма. У нас обаче битката с органите на реда има доста стратегически, технически и идеологически проблеми.
У нас борбата за демокрация представлява една весела игра между селяни и полиция, която се нарича бутаница. Гражданското неподчинение е сведено до опита да влезеш някъде, а полицията вече се е специализирала в това да не пускат някого да не влезе някъде. От това нито борба произтича, нито произтича демокрация. Преди 12 години бутаницата беше пред парламента и от това произтече една доста лоша демокрация, защото беше политическа бутаница. Днес имаме малко напредък - борим се за реални и дребни малки права - едни 20 стотинки на литър мляко. Но бутаницата няма да ви свърши работа, момчета.
Тези редове са само опит за малко интелигентна помощ при провеждането на протестите на земеделци и млекари. Не може бутаницата да продължава. А и да продължи, дори и да пробиете полицейския кордон - какво следва?! Сигурно ще се качите на третия етаж в Министерския съвет и ще почнете да бутате Сергей Станишев. Дори и да го набиете, това не решава проблема с млякото.
Първият проблем на бутащите се млекари е техният брой. Всяка власт се плаши от много на брой мълчаливи и културни хора на един малък площад. Площадите в България са малки и лесно се докарва, че митингът е много голям. Но 200 човека, които имат проблеми с млякото, не изглеждат сериозно. Децата у нас, които имат проблеми с млякото, са повече от вас. Оправданията, че повечето земеделци нямат пари да пътуват до столицата, не е много сериозно. Признайте си, че по отношение на броя недоволни имате проблем с локаута, който правят огромният ви брой колеги. Това е локаут не просто защото са лоши хора, а защото са скептици, балкански скептици.
Другият основен проблем на бутащите се за демокрация хора у нас е липсата на слоган. Слоган не е лозунг или рекламно изречение, както си мислят снобите и земеделците у нас. Това е думата за "боен вик" при келтите (справка Андре Мороа, История на Британия). Никой няма да постигне нищо с няколко ритника по полицията. Но ако милионите хора пред телевизорите разберат за какво се борят млекарите, тогава победата им е сигурна, дори да са малко на брой (поне 1000). Днес слоганът, доколкото разбираме, ние, интересуващите се от бутаницата, звучи някак странно. Примерно слоганът "25 стотинки повече!" изглежда някак странно на хората, които не се бутат пред прозореца на Станишев.
Третият проблем в случая е проблемът на огледалото. Всеки протестиращ трябва да е милостив към журналистите и да предлага ясна визия за това как, с кого и защо протестира. Но оставете ни нас, българските журналисти. Представете си каква картинка вади Ройтерс за случая с вчерашната бутаница. Шейсет здравеняци, прегърнати от стотина униформени - това дори да е битка за демокрация и граждански права е доста смешно и фарсово като визия. Както и надписът - български млекари протестират пред правителството заради ниските изкупни цени на млякото. Сигурно протестират, казват чужденците, но защо прегърнати с полицията и защо с тъмни очила, и защо с рога и кръстове едновременно, и
защо просто не пресекат улицата и не почукат на вратата и защо за 20 стотинки, а не за повече?
Имаше и попадения в някои от действията на млекарите, примерно плакатът "За вас благата, за нас лайната!" - ето нещо смислено и вярно.
Да ви подсказваме ли още - примерно преди месеци хиляди европейски рибари протестираха пред Еврокомисията, изсипвайки риба на асфалта. Никой от тях не се оплака, че няма кой да му плати пътя до Брюксел - а имаше италианци, англичани, португалци и гърци. Боят с полицията беше сериозен, там полицията бие с машини и сълзотворен газ - както във всяка сериозна демокрация. Тук се плашим - и полицията не смее да замахне, и протестиращите не искат да си навличат неприятности и затова става като в бокса - прегръдка от взаимен страх. А те нещата са измислени - едно време, през 1980-а, по време на полските вълнения у нас се възмущаваха, че поляците протестирали, като изсипвали млякото си по улицата. Нещо такова ви трябва, но не очаквайте медиите да ви поощряват. Има книги за гражданското неподчинение, дайте ги поне на децата си да ги прочетат. Тия дни се навършиха 45 г. от речта на Мартин Лутър Кинг "Имам една мечта". И ние имаме мечта - бутаницата, наречена демокрация в България, малко да се очовечи и дебалканизира.
|
|