Автор: Prakticar
Дата: 21-08-08 20:45
Днес се навършва една срамна годишнина.
Сериозните медии я отбелязаха между другото, жълтата преса се вълнуваше от циците на Преслава.
А единственият вестник за хумор и сатира й посвети цял брой.
И понеже днешноите хора обичаме да общуваме повече с компа, отколкото с книгите, си позволявам да ви пусна тук разказите на двама мъдри хора.
(http://www.starshel.bg/?pos_url=article&artid=621)
АКО СУТРИН ВИДИШ ТАНК В ДВОРА СИ... значи брат ти ти е дошъл на гости(от Йордан Попов)
Този виц се роди точно преди четиридесет години на една мрачна историческа дата, която трябва да бъде напомняна - 21 август 1968 година. На тази дата войските на Варшавския пакт влязоха в Чехословакия, за да свалят законното правителство и да смажат "Пражката пролет" - мощно реформаторско движение, оглавявано от Александър Дубчек и подкрепяно от видните чешки и словашки интелектуалци за реформи, за "социализъм с човешки лик". Тогава се заговори за възвръщане на отнетите свободи като тази на словото и печата, на сдружаването, за премахването на цензурата и т. н. Господарят на Кремъл Брежнев видя заплаха за социализма в лицето на чешките реформатори и даде знак на своите генерали. Така части от армиите на социалистическите страни начело със славната Червена армия прекосиха границите на Чехословакия и смазаха "Пражката пролет". Това позорно деяние, продиктувано от грубата сила, насочена срещу разума, е причината днес ние да имаме твърде резервирано отношение към двата паметника на Червената армия в центъра на София. Армията-освободителка доказа, че когато заговорят имперските интереси, лесно се превръща в поробителка. И това чехи и словаци няма да забравят никога.
В онази паметна година се появи следният виц, контравнушение на червената пропаганда, която твърдеше, че войските влезли по молба на чехословашки другари:
- Какво търсят съветските войски в Прага?
- Търсят този, дето ги е поканил да влязат в страната.
- А докога ще седят там?
- Докато го намерят.
Демократичният свят изтръпна от грохота на руските танкове в Чехословакия. Йосип Броз Тито от името на Югославия и Николае Чаушеску от Румъния осъдиха публично агресията, явно стреснати от възможността вариантът за "братска" помощ да бъде приложен и към тях. Независимата реакция на Чаушеску бе оценена от народните остроумци и те съчиниха един виц-обява в подкрепа на румънския диктатор: "Заменям добра външна политика срещу неизгодно географско положение". Тогава в България бе разпространена крилатата фраза в анонимни листовки: обява на "Интурист", съветската туристическа агенция.
ПОСЕТЕТЕ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ, ПРЕДИ ДА ВИ Е ПОСЕТИЛ ТОЙ!
А какво беше отношението на обикновените чехи и словаци към "братската помощ". На централния площад в Прага студентът Ян Палах се самозапали в знак на протест срещу влизането на войските и изгоря като факел, за да осветли събитието в паметта на идните поколения. Макар и в окупирана държава, нашите събратя-сатирици от "Дикобраз"-Прага и "Рохач"-Братислава поддържаха докрай реформаторите на Дубчек (за реакциите на Рохач" можете да съдите по материалите, поместени на страница 5). Колегите от "Дикобраз" отвърнаха с язвителна ирония на българските карикатури за "контрареволюцията" в нашия строго контролиран и несвободен печат. В рубриката "На какво се смеят в София, а ние в Прага - също" те поместиха цяла страница с пародийни антиимпериалистически карикатури - ако нашите художници закъсат за идеи - ето им ги готови. А истината изисква да го кажем сега, че нашите карикатуристи бяха принудени да направят карикатури за натовската опасност, надвиснала над Чехословакия.
Историята се произнесе след по-малко от четиридесет години: днес Чехия, Словакия и България са членове на НАТО, дори Албания с хилядите си бетонни бункери за защита от НАТО днес е кандидат за влизане в Алианса.
На 4 септември 1968 година група български журналисти пътувахме с пътническия кораб "Георги Димитров" нагоре по Дунава и се разминахме с чешкия "Табор". По стара Дунавска традиция поздравихме пътниците от другия кораб. Тогава всички пасажери на палубата на "Табор" ни обърнаха гръб, за да почувстваме тяхното оскърбление.
Не можеше да се държим като туристи, за които почти нищо не се беше случило. Случилото се бе с такова значение, че промени, макар и не изведнъж, Европа. Европа на свободни държави, без сянката на прословутата "желязна завеса".
Записки на несъстоялия се комсомолец(от Кръстьо Кръстев)
През 1968 година основните ми разходи бяха за лимонада. Не я пиех, а оформях с нея прическата си. От лимонадата косата ми се сплескваше причудливо и хората мислеха, че нося на главата си сплъстено килимче от онези пред баните. Бях на 17 години. Учех в подуенската 23-а гимназия, известна с това, че освен мен я е завършил и Гунди. В началото на годината станаха много драматични събития. В Чехословакия на 5 януари избраха Александър Дубчек за лидер на комунистическата партия. На 27 март при катастрофа със самолет загина Юрий Гагарин, първият космонавт. Аз и приятелят ми Ники Пекарев обаче бяхме разтърсени от други катастрофи, много по-драматични от януарското земетресение в Сицилия. Народната милиция стрижеше! Стрижеше ударно, по стахановски. Стаханов беше герой на социалистическия труд, а милицията - биещото сърце на Партията! Имаше и такъв лозунг по стените тук-таме и където трябва! С бъдещия художник Пекарев сме стригани в квартално клубче на Отечествения фронт, преследвани сме от отрядници по "Граф Игнатиев", а най-големият ни позор се състоя в Централната софийска поща, където бяхме офъкани с ножица в специален полеви пункт на местното районно, направо насред фойето. На всичкото отгоре бяхме облечени в изключително модерните подривни и антисоциалистически ризи на цветя. Шиеха се нелегално от басма при един куц шивач близо до тогавашния театър "Трудов фронт", сегашен "Зад канала". Веднъж шивачът сподели през карфиците, с които беше пълна устата му, че е пострадал от мероприятията на народната власт и тихичко ни изпя песента "Джип след джип за Белене, новият курорт!"... После каза: "Ш-ш-шт!"
Написах този увод, за да дам представа колко прогресивна и все пак интернационална младеж представлявахме с моите приятели. Аз даже можех да свиря на барабаните партията на ролингстоунса Чарли Уотс в парчето "Get of of my cloud". Радио "Свободна Европа" говореше по "Телефункена" на дядо ми за Пражката пролет, а дядо ми казваше: "Ш-ш-ш-шт!". Някъде в началото на годината от вестник "Народна младеж", който четях заради резултатите от футболните мачове, научих, че предстои в София да се проведе IX Световен младежки фестивал. Веднага отидох и си купих още лимонада.
На 27 юни вестниците в Прага публикуваха манифеста "2000 думи", написан от Лудвик Вапулик. За него научих пак от "Телефункена". А днес, 40 години по-късно, от Интернет научих, че в онзи същият сюблимен момент градският комитет на БКП изградил отряд от 500 млади комунисти и комсомолци, "който ще бъде в дните на фестивала на наше разположение." Тоест, на тяхно. "Той ще се използва за някои политически мероприятия, за изземване на вражеска литература, като аудитория на някои политически мероприятия, за изолиране на някои групи и прояви." Милицията винаги беше една крачка пред нас. И на една крачка зад нас. Да не говорим колко близо се усещаше топлият є приятелски дъх отляво, отдясно и отвсякъде.
После дойде юли и Фестивалът заля София. Делегации, манифестации, скандирания "Хо-хо-Хо-ши-мин!". Хо-Ши-Мин беше вожд и учител на виетнамския народ и се бореше срещу американската агресия. А аз пък се чудех къде изчезна добродушният ни квартален луд Киро Попето, на външен вид ранен прототип на Демис Русос, като изключим любовта към къпането. Питах, питах, докато една комшийка ми каза да не приказвам много, щото органите подбрали всякакви проститутки, луди и буржоазни типове и ги заселили нейде си, в секретната точка Н. Никога не е късно да научиш, че стават и такива неща! После комшийката сложи пръст на устните си: "Ш-ш-шт!".
Ние с Пекарев имахме голям късмет по време на фестивала. На Орлов мост се сприятелихме с част от чехословашката делегация. Казвам част, защото граничните български власти не допуснаха другата половинка да влезе на територията на НРБ. Подготвяли коварна провокация във вид на бради, коси и къси поли, които щели да демонстрират пред неукрепналата ни идеологически средношколска младеж. Смешното беше, че с чехите разговаряхме на руски, езика на световния пролетариат. Месец - два по-късно, когато българските танкове се бяха подредили с насочени дула около Политехниката в Братислава, това нямаше да ни се струва чак толкова забавно!
А лимонадата взе да се застоява. По време на Фестивала Народната милиция, по заповед на ЦК на БКП, си тури по едни кадифени ръкавици върху железните ръце. Никакво стригане, никакъв вечерен час, разпръснете се мирно, другари, и само някоя палка по гърба, но зад ъгъла и ле-е-екичко! На лицето на всеки мильо бе изписано безкрайно търпение, добрина и усмивка. Усмивката казваше: "Фестивалът ще свърши, ще ми паднете вие тогава!" Тичахме с чешките си приятелчета по улиците, викахме "Дубчек - свобода!" и току се оказвахме избутани от здрави комсомолски провинциалисти в сиви костюмчета зад ъгъла. Е, това било предният отряд на Градския комитет на Партията в София, ама чак сега го научаваме от разни сайтове! Две унгарски рок-групи изпълниха тогава софийските площади с толкова хора, колкото съм виждал само в първите месеци след 1989-а! "Сириус" сториха нещо невиждано. Свириха точно срещу Мавзолея. Хората танцуваха, пееха и викаха. Някой им спря тока. Спогледахме се с Пекарев. Каква безпомощност на властта пред музиката! Този номер после го прилагаха често и с българските групи. А групата "Атлас" свири край Парламента. Певецът им се гърчеше най-ретроградно, а нямаше кой да го постави на мястото му! Колкото хора ви разказват за Фестивала, толкова различни истории и версии ще чуете. Разбира се, имаше помпозно откриване. Имаше национални вечери по софийските театри. Имаше дори избор на Мис Фестивал, за първи път след 9 септември 1944 г.. Остана ми усещането за нещо голямо и объркано, до което се докоснах за малко. Така, както бездомното куче подушва от храстите какофонията от миризми на тържествения банкет зад оградата...
През август 1968 за първи път отидох на море. Майка ми и баща ми година след година строяха къща. Бяхме потънали в заеми. И ето ме, 17-годишен, на бунгало в Мичурин. Слънце, красиви жени по бански. Сякаш чехкините бяха най-красиви. Руси, стройни и не много весели. До нашите бунгала имаше палатков лагер на заводите "Татра". Вечер хората се събираха край огъня в средата, пиеха пилзенска бира и тихо пееха. Така съм ги запомнил. Пеят, ама тихо. И имат някакви сенки в очите. На 21 август разбрах всичко! Станах рано и видях, че целият чехословашки лагер е изчезнал. Палатките са събрани на вързопи. Хората седяха на куфарите си и мълчаха. Едно детенце хукна към мене, а майка му дотича, взе го под мишница и ме погледна някак косо.
В този ден най-дългата пролет завърши и моментално започна зимата.
КОГАТО ГРЪМ УДАРИ В ПРАГА...
Прогонват Милош Форман и той отива в Холувид, за да направи най-добрите си филми...
Милан Кундера заминава за Париж и става френски писател.
Прокудват най-добрия икономист-реформатор Ота Шик, който отива да преподава икономика във Виенския университет.
Директорът на националната чехословашка телевизия Иржи Пеликан е изгонен и става депутат в Италианския парламент.
...КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА В СОФИЯ
Изгорена е сатиричната книга "Люти чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски и двамата са уволнени от работа.
Отстранени са от редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио Константин Костов, Васил Станилов, Марко Стойчев и Георги Ивчев.
Прегрешилите сатирици са заклеймени на събрание в Съюза на журналистите.
|
|
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
. Музика. Нямаше откъде другаде да се чуе в онова комунистическо време! ![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
и мнението ми е че тогава и сега разликата между Сащ и СССР не е била чак толкова голяма що се отнася до свободата на словото и репресиите, просто в Русия са действали доста по грубо...![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram