Автор: Пърпъла
Дата: 10-08-08 15:41
...или по-точно, най-доброто от 2002 насам.
(Впечатление от снощния им концерт, без снимки)
Ето и няколко линка от предишни изпълнения, за тези които не знаят за какво става дума:
http://www.youtube.com/watch?v=MIivTfKSPNc
http://www.youtube.com/watch?v=8YknVnF6Fd4&feature=related
с Чикаго (горките Чикаго издишат без вокала си Питер Ситера):
http://www.youtube.com/watch?v=FukCbLX6XMk
Много, ама изключително много сме доволни от върховното състояние в което се намира групата днес.
Роден и израстнал като любител на хард рока, хеви метъла и елекронната, през последните 10-15 години станах голям фен и на фънка, джаза и черната музика.
Пропуснах някак си първите 31 години на легендарната група Earth Wind and Fire, макар че много мои приятели (предимно музиканти) ги боготворяха. Приятели от консрваторията имаха следната градация- “добър, по-добър, най-добър, виртуоз, гениален, ъртъджия!”. Учители на много поколения музиканти (включитено ФСБ) те се явяват една от най-основните музикални школи, начало на всчико хубаво в съвременната черна музика през последните десетилетия. Заедно с Джеймз Браун те дефинираха преди десетилетия ново звучене, нов стил – популярния днес намахан фънк. Те са за черната музика това което са за рока Хендрикс, Пърпъл, Фрий, Цепелин...
Оригиналната група създаде 20-на незабравими хита, всичките много сложни от музикална и хармочнична гледна точка - не съм чувал простосмъртни музиканти, дори и най-добрите да ги свирят и пеят по кръчми и концерти. Просто незбарваим и неповторим саунд!
Преоткрихме ги със съпругата ми през 1999 година, и от 2002 насам не е имало година, когато да не сме ходили на тяхем концерт. Превърнахме се в “наркомански” пристрастрени и зависими от техните годишни концерти, които се явяват едва ли не централното събитие на годината ![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif) Ако прескочат някоя година Канада се натоварваме на каруцата и ги излавяме в най-близкия град в щатите където гастролират. И разбира се като истински техни фенове имаме почти всичко издадено на CD и DVD, следим новините, биографиите, соловите проекти и прочие. Разказвам ви всчико това, не за да се изтъкнем какви “разбирачи” сме, а че заглавието има база за сравнение на изявите им от 2002 година насам. И при това винаги ги гледаме от не повече от 30-на метра, а накрая по традиция излизаме отпред и се здрависваме с тях. След което не си мия ръката 3 седмици . Прави им чест че не се правят на велики и се здрависвах с публиката дори когато Торонто беше уплашил света с SARS (птичия грип) преди години.
Защо EWF са велика група на концерт след 37 години съществуване? Знаете как е с концертите на легенданите, застаряващи групи. В главите ни са се запечатали от радио и записи студийните варианти на техните хитове и ние ходим на концерти на застарени момчета, с надеждата, че ще направят нещо подобно. И много често сме разочаровани. Първо защото понякога вокалите издишат ( Гилан, Лу Грам, Боби Кимбал - примери много). Второ – просто звученето не е същото. И трето – защото често групите се опитват да представят новите си албуми ( които в 95% от случеите са доста слаби) вместо да триумфират с брилиантно изпълнение на хитовете си. Има обаче случеи когато на стари години групите звучат много добре ( Айрън Мейдън, Денис де Йънг, Манхатън Трансфер ...) и може би EWF са най-добрия пример за това. Професионалсти до дъното на мозъка си, тези бая застаряли “момчета”, винаги свирят хитовете си по един брилантен начин - едно невероятно енергично и емоциално заредено шоу. От 2002 те НИКОГА не са ни разочаровали. При другите групи знаете как е – понякога туровете им са силни, понакога- разочарование ![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif) .
Може би някой ще попита – “Е, не ви ли омръзва да слушате едни и същи песни всяка година?” Точно с това са уникални EWF – че всяка година те пеят песните си в тотално преобразени аранжименти, с виртуозни инпровизации след 95%-ово копие на основата на песента. Та същите тези песни звучат толкова различно – обоагатени с джаз, класическа музика, латино, класически блуз или диви метъл сола. На практика, макар че свирят в основата известните им хитове, всеки концерт се превръща в абсолютно ново преживявание, поднесено с възможно най-висока форма на музикалност и професионализъм. При тях фразата “ аз минлата година ги гледах, няма защо да ходя пак” губи смисъла си, защото всяко слдващо шоу е като ново.
След толкова много промени на членовете си (само 3 от оригиналните членове са там) те успяват да докарат 95% оригинално звучене и да доразвият темите по някакви фантастични начини. Тази година бяха сменили един от китаристите с който гастролираха последните години – първият и последн бял в групата - Вадим Зиберщаин, с друг, невероятен черен китарист. Смемен е и тромпетиста им, както и липсваше съпругата на Филип Бейли – Кристал Бейли. В тази група няма силни или слаби музиканти, няма звезди и бакгроунд поддръжка. Което е интересно - как добре се сработват! Може би най-добото попълнение през последните 10 години е дребиня, но невероятено енергичен дивак Дейвид Уитуорт – невероятен вокал и перкусионист. Негова запазна мерка е да бие чинелите на височина повече от метър с крак - на песента “ Фентъзи”. Много добро впчеатление правят и музикалния дирктор – надарения от Бог пианист Маккинли и барабаниста Джон Парис. В основата на шоуто са както винаги оригиналните Филип Бейли, Върдин Уайт и Ралф Джонсон. Разбира се продължава да се усеща влиянието на Морис Уайт – съзаделя и духовниа баща на групата. Брас секциата (станала еталон за брас аранжименти на много други групи) беше на светоено ниво както винаги. Филип Бейли наистина е като виното - колко по-остарява толкова по-добре пее. Преди беше нарочен само за високите вокали, сега много успешно покрива и по-ниските вокали ( оригинално пяти от Морис). Това не е глас, това е нещо неземно!
Концерта включваше всички техни хитове , сякаш аз съм им правил прогрмата ( “Сепетмбър”, “Сън Годес”, “Фантази”, “Гетауей”, “Шайнинг Стар”, “Детс дъ уей дъ уорлд”, “Афтър дъ лов хас гоун” и прочие (хм странно изглеждат написани на български) Липсваше само невероятната “Африкано Пауър” от концертния албум Гратитюд. Имаше много танцувални фънкарски ритми при което залата на Казино Рама (пълна до дупка – 4000 човека) просто експлоадира в неверятно денс парти. Да не споменавам че това беше втория от двата концерта- в петък пак са напълнили залата. Това казино е на 150 километра от Торонто, което означава че много хора са дошли тук специално за концерта. Който си струваше всеки цент и всеки километър!
Та това турне беше просто най-доброто от всичките им от 2002 насам. Връхтта на сладоледа дето се казва. За съжаление те не концертират в България – само един паралелен проект на бивш тяхен музикант идва преди години. Остава да стискаме палци да запишат това чудо, на което бяхме свидетели снощи на DVD. Не са издавали DVD от съвместните им концерти с друга легендарна група – Чикаго.
И така , сега се точим за концерта в петък на Чака Кан и след още седмица - на триото Маркъс Милър, Стенли Кларк и Виктор Уутен. Този месец е направо връхтта!!!
До скоро, музикални фенове от Бг – и не пропускайте концертите които се въртят там – тази година те са много и все хубави.
|
|
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram