Автор: Vinsent
Дата: 09-08-08 11:36
Ето малко за джаза ![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Джазът възниква в началото на ХХ в. в района на Ню Орлийнс, САЩ. По онова време Ню Орлийнс е международен търговски център и пристанище - в този град се срещат и смесват музикални влияния от Африка, Испания, Италия, Франция, Южна Америка с местни стилове като рагтайм и блус.
Джазът дължи много на рагтайма и блуса, но не произхожда от тях. Ранният джаз има два стила, които много си приличат - т.нар. Нюорлийнски и Диксиленд. Разликата между тях е в ритъма - Диксилендът е по-бърз и с две силни времена в такта, докато Нюорлийнският стил има 4 равно силни времена в такт от 4/4. С известни уговорки, които не правят твърдението невярно - диксилендът е стил на бели джаз музиканти.
Често се твърди, че ранният джаз се основава на колективната импровизация на членовете на групата. Всъщност тази "импровизация" представлява предварително написан или поне добре обмислен аранжимент в посока вариации върху мелодията.
Първият запис на джаз е направен през 1917 г. - това е пиесата Livery Stable Blues, изпълнена от Original Dixieland Jazz Band, в студиото "Виктор" в Ню Йорк. ODJB е група от бели музиканти.
Нюорлийнският джаз е бил забавление на черната работническа класа - музика за танци, паради и погребения. Изпълнявал се е и по кръчмите, клубовете за хазарт и публичните домове в квартала Сторивил.
Новите центрове - Ню Йорк и Чикагo
През 20-те се извършва голяма миграция на чернокожи на север, в търсене на по-добра работа и живот. Заедно с тези маси заминават и много от музикантите на Ню Орлийнс. Така в началото на 20-те години Чикаго и Ню Йорк стават новите центрове на джаза. Там музикантите, създали нюорлийнския стил (Джели Рол Мортън, Джо Кинг Оливър, Фреди Кепърд, Луи Армстронг, Сидни Бекет, Ърл Хейнс, Кид Ори) придобиват национално признание чрез своите записи и известност в клубовете. Тяхната музика и ранните записи на ODJB стимулират много млади бели музиканти, които впоследствие формират свои състави (Бикс Байдербеке, Пий Уий Ръсел, "Остин Хай Генг" на Бъд Фриймън).
В Ню Йорк джазът има по-изгладено, "сложно" звучене. Популярни са валсове и бродуейски мелодии, изпълнявани на пиано в "страйд" стил (произхожда от рагтайма). Страйд-школата (Джеймс П. Джонсън, Уили Лайън Смит) ще окаже влияние върху пианисти като Фетс Уолър, Каунт Бейзи и Дюк Елингтън.
Биг бендовете. Геният на Луи Армстронг
Към края на 20-те години освен малките състави (обикновено от петима души) вече съществуват големи състави (с 12 до 15 души) - биг бендове, в които основна роля имат писаните аранжименти и изявите на солиращите "звезди". С настъпването на Голямата депресия много музиканти остават без работа и на сцената успяват да се задържат най-популярните оркестри - като тези на Дюк Елингтън (който от 1927 г. свири в "Котън клуб"), Луи Армстронг, Флечър Хендерсън и Бени Моутън.
През 20-те години безспорният лидер е Луи Армстронг. Записите му от периода 1925-28 г. с неговите групи Хот Файв и Хот Севън показват смели за епохата импровизации, а стилът му на тромпет е масово имитиран. През 1925 г. Луи измисля "скат"-пеенето - импровизация с безсмислени срички. Твърди се, че е станало, като изтървал листите с думите по време на запис.
От това време има може би двама музиканти, които са на техническото и емоционално ниво на Сачмо - Бикс Байдербеке и Сидни Бекет. Първият умира след препиване през 1931 г., на 28 години. Вторият се разделя за дълго с кариерата си поради икономическата криза. Докато Луи остава популярен донякъде и с цената на комерсиализирането на стила си.
Под знака на суинга
През 30-те години изключителна популярност имат залите за танци, с повече от една сцена, за да могат групите да свирят без паузи. Най-известната такава зала е "Савой Болрум" в Ню Йорк. Твърди се, че нуждата от запълване на голямо пространство с плътен зо допринася за увеличаване на състава на групите. Заради ненаситните за танци тълпи се ражда суингът и времето от средата на 30-те до средата на 40-те минава под неговия знак. Суингът за първи път прави от джаза общонационална лудост и е последният стил, при който джаз и поп музика са едно и също нещо. Първият, който увлича по суинга широка аудитория от бели младежи (не без помощта на радиото, които през 30-те се превръща в масова медиа), е бендът на Бени Гудман. Десетилетието на суинга гъмжи от десетки, ако не и стотици суинг-бендове, от коитовук същ ще изброим най-известните - Бени Гудман, Чък Уеб, Джими Лансфърд, Глен Милър, Томи Дорси, Уди Хърман, Джин Крупа, Хари Джеймс, Каунт и Дюк.
Канзас Сити
През 30-те един особен стил се ражда сред местните групи в Канзас Сити - блус хармоники, стабилен суинг ритъм, леки и волни аранжименти, изградени около солистите. Най-известни са бендовете на Бени Моутън и на Каунт Бейзи; В последния бенд солисти са Лестър Йънг и Бък Клейтън. Заслуга на бенда на Бейзи от това време е измислянето на "рифа" - основен елемент от аранжиментите на стила на Канзас Сити, преминал впоследствие и станал неизменна част от рокмузиката от зората на рокендрола до днес. През 40-те години се появява един междинен стил, който съчетава в себе си суинг и ритъм-енд-блус и е пряк предшественик на рокендрола. Негов най-изтъкнат представител е Луис Джордан.
източник: Дюкян Меломан София
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
абе има мелодични и слушаеми неща, ама... ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram