Автор: Coincidentia
Дата: 24-07-08 05:29
Абе... всъщност защо да не казваме, че не мразим, ако е така... или поне се опитваме да е така
Аз май се опитвам да не съм хейтър, така че явно се набутах там, където не съм много уместен, сори за което, ама е някакво никакво време, а и няма много други темички, пък мен пак ме е обзела графоманията
Та, Наша Милост действително се старае да не мрази.
Не съм религиозен, но не мога да отрека, че съм под влияние на християнския морал.
Определено ми е бая трудно чак да обичам, но поне не съм тръгнал да мразя враговете си.
Има сума ти неща, които не мога да понасям, които ми се ще да ги няма.
Чалгата е нещо, което адски не ми харесва, най-меко казано, но решението ми е просто да стоя далече от него.
Прекалено толерантен съм, но и точно нетолерантността е нещото, което най-много ме притеснява.
Идеалистичният ми възглед за човешкия род е, че би било прекрасно да можем да живеем с различията си, да си харесваме и обичаме чудесийките, които си харесваме и обичаме, да не харесваме и да не обичаме други чудесийки, но да можем да допускаме съществуването им.
Разбира се, за да е възможно едно такова романтично съществуване, би трябвало да има нещо, всеобщо споделено от всички. И тук вече навлизам в сферата на утопията - това май просто няма как да стане.
Най-доброто възможно, което ми идва като вариант, е споделеността на някакви основни ценности, точно като толерантността...
Абе, сори, пак започнах с моите си дивотийки, та ще взема да се опитам да си огранича спаменето тук.
А иначе, ако можете, поне мразете без това да води до кофти последици
|
|