Автор: Motherless_Child
Дата: 19-07-08 19:02
Оценявам и подкрепям опита на Тьма да почетем годишнината от рождението на Апостола във форума на ФФ. ![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif) ![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Днес е лесно за някои да се кичат с портрета му поставен в луксозните им кабинети и бюра. Днес някои се опитват да го направят икона, други се кичат с него като с герб, трети го ползват за име в спорта. Такава уви е съдбата на националните герои... ![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
Но... да се върна на темата - "Какво е за мен Левски"?
За мен Васил Левски безспорно е това, което са ни учили в училище, а именно - пример за пламенен патриот, безкористен родолюбец и борец за свободта на своя народ. Но има и още нещо, което по идеологически и други съображения досега бе премълчавано и неглижирано. Това е, че Васил Левски произлиза от средите на Църквата. В училище се акцентираше върху неговото "разпопване", т.е. върху привидното му скъсване с Църквата. Дякона обаче не само е бил, но той е останал до сетния си час един от членовете на Църквата Христова. Малко известен факт е, че непосредствено преди турското бесило да прекъсне жизнения му път той се е изповядал и е помолил свещеника да го поменува в молитвите си не с "раба божия Василий", а с монашеското му име "йеродякон Игнатий"...
Знаем, че докато е създавал в страната своята мрежа от комитети Дякона е заклевал своите сподвижници над кръста и евангелието. Знаем, също така, че често е разчитал на църквата и на българските манастири, където винаги е намирал подслон и храна. Какъв е бил той докато е бил свещенослужител в храма? Казват, че Левски е обичал да пее. Той е имал наистина прекрасен глас. Според народните предания любимото му песнопение било "Херувимска песен". Гласът му бил като на ангел, който се извисява до купола на храма и хората са го слушали омаяни. Любовта му към пеенето се потвърждава и от онова писмо на Христо Ботев, което всички познаваме:
"...Приятелят ми Левски е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности...!"
Така, че за мен Левски е и ще остане преди всичко "Дякона" и "Апостола", изпратен ни от Бог в съдбоносен за страната ни исторически момент и чак след това "революционера" Левски.
Публикацията е редактирана (19-07-08 19:04)
|
|
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram