Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
Как да рекламирам?
        
Нова тема
Всички теми
Към тема
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: тьма   
Дата:   18-06-08 05:43

"Това не се отнася до мене!"
https://photo-forum.net/static/forum/2008-06/mjqd5419.JPG

— Кой си ти? — попита го Дяволът...

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

— Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

— Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

— Виж голите им кървави меса.

— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

— Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

— Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!




На 18 юни 1923 г., само на 25 години, умира един от най-талантливите ни поети - Христо Смирненски.

Ако нещо от неговото творчество ви е докоснало, споделете

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: tutttifrutti   
Дата:   18-06-08 07:04

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА


“Без чест ли си? – Прави ти чест!”

[smilie8] трябваше да се ориентирам по абсента
И…
така...

http://www.anapest.org/na_gosti_u_dyavola.htmlей тук беше, дори да е на Смирненски, признавам,ч е за първи път го виждам



Публикацията е редактирана (18-06-08 10:23)

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: bdin20a   
Дата:   18-06-08 07:18

В Леге

„Леге”. Задръстен тротоар

и двойка там. Той хапльо стар,

а тя пък прелестна жена

с очи на палава сърна.

Потънал в пот, почервенел,

той, хапльото, се е навел

и връзва връзките й, тя

стои с усмивка на уста,

върти на четири очи

и нещо смътно в тях личи...

„Леге” и столичен елит –

и пъшка той надве превит,

прокапва пот кат едър град,

а тя поглежда всеки млад

с усмивка блага на уста

и сякаш смята си сега

с кого би било най-добре

сред туй нестихващо море

да тури тя поне веднъж

на изпотения си мъж

ей тъй на... само за шега,

един чифт хубави рога.


1917г.[smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: alsash   
Дата:   18-06-08 08:33

blagodarq za towa,отдавна не бях го чел.... О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: ejko   
Дата:   18-06-08 08:50

tutttifrutti това дори не е от Смирненски май[smilie2]

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: ejko   
Дата:   18-06-08 08:52

е това да, даже още го знам на изуст...:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: alsash   
Дата:   18-06-08 09:18

ехааа и това......[thankyou]

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: paperdoll   
Дата:   18-06-08 09:53

Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ



На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: tutttifrutti   
Дата:   18-06-08 10:16

ежко, моя грешка.[smilie8] мързеше ме да цитирам, а и не го помня добре наизуст,за да го напиша. копнах първото "На гости у дявола",което намерих ,без даже да погледна.
мисълта ми беше, че него харесвам.[smilie8] [beer]
(туй то, от много ползване на Гугльо)

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: name   
Дата:   18-06-08 10:44

Стария музикант


Все там до моста приведен седи,

тегли полекичка лъка,

а над главата му ревностно бди

черната старческа мъка.



Бурно край него живота кипи

в грижи и горести вечни

и пъстроцветните шумни тълпи

все тъй са зли и далечни.



Привечер. Спуска се траурен здрач,

ситен снежец завалява,

спира цигулката горестен плач -

стареца немощно става.



И прегърбен той пристъпя едва,

спира се тук-там и стене,

шепнат му злъчни, невнятни слова

зимните вихри студени.



Там - от скованата в мраз висина -

мигом през тънкия облак

хвърля му поглед печална луна,

фосфорно бледа и обла.



А зад гърба му пристъпя Смъртта,

кървава и многоръка,

и по цигулката старческа тя

тегли полекичка лъка.

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: Todd   
Дата:   18-06-08 10:49

Абе Дявола винаги е на далавера ....в края на краищата пак може до него да опреш....най-често !!!!

[smilie5] [smilie5] [smilie5] [smilie5] [smilie5]

Така че требе да има контакти.[smilie19]


[smilie7]

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: diandimov   
Дата:   18-06-08 10:51

Да го духат бедните, с една дума.

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: zahar4e   
Дата:   18-06-08 10:57

Благодаря ви за тази лиричка забежка от ежедневието:)Чудесни пройзведения!

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: Lalinda   
Дата:   18-06-08 21:36

Често, когато съм в чужбина, ме питат как звучи българският език, и винаги им рецитирам тези стихове от Смирненски:

Над сънния Люлин, прибулен
с воала на здрач тъмносин,
безоблачен залез запали
сред своите тайнствени зали
пожар от злато и рубин.

И привечер летна наметна
пак с траурен плащ рамена,
градът приюти се в тъмата
и тънка позлата в стъклата
разля се на плахи петна.

[smilie24]
После казвам, че Люлин е край София и че наистина залезите тук са такива...

Понякога рецитирам и тези на Гео Милев, любими ми от юношеството:

О дъжд, о дъжд обилен и печален
- по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален,
но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.

О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал!
О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!
И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял
дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!

И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен,
по тротоарите танцуваща вода!
Вечерен дъжд, понесен в танец шумен
над катафалка черен на града.


Ефектът, обикновено, е поразителен, особено с тези български р в звуковата картина...

Така или иначе, кой би оспорил силата на словото и образността му и кой кадър (да речем, тук) е постигнал такава картинност и пълнота?

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: tnt   
Дата:   18-06-08 21:40

Защо казваш, "че Люлин е край София"? ....
А последното, аз поне не бих и помислила да оспорвам...

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: тьма   
Дата:   18-06-08 22:05

КАК ЩЕ СИ УМРА МЛАД И ЗЕЛЕН

Тая година моята стара приятелка - Жълтата гостенка - потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба - догодина няма вече къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам "На гости у дявола!". Ето че опашката му остана в ръцете ми и от велики четвъртък аз съм на велико разпятие. Не мисли, драги читателю, че се смея. Това съвсем не е хумореска, а трагедия, но банална… затова и няма да те занимавам с нея. Па и главната причина за смъртта ми ще бъде друга. Работата е проста: лекарят - един лекар, който за най-горната част от тялото си сам има нужда от лекар, - след като се набарабани до насита върху ребрата ми, кимна с глава :

Даа… върхът на левия дроб пострадал… Имате катар в дроба.

Аз никак не се учудвам, че именно в дроба си имам катър. Днес има толкова много магарета и катъри, че някое от тия благородни животни, вместо да става районен кмет, настанило се в дроба ми.

След като ми предписа всичко, което може да яде един принц, лекарят си отиде. И ето, започна трагедията ми. Какво мислите? Болестта се усложни? По дяволите болестта. Ужасът дойде в жестокия образ на бабичка. Ооо! Никога не бях предполагал, че в нашия род има толкова много бабички. Ето ги две по две, три по три идват да видят болния и да му кажат някоя успокоителна дума.

-Сине Ристее! Шчо ти йе бре, Ристе!…Лошо те соних, бабин! Лошо - со чалма. Алла гайрет.

Това е една от македонските ми баби.

А аз имам баби: от стара България, от Румънска Добруджа, една "фрау Ангелица" от Виена, една "бариня" от Бесарабия, една, живяла в Ниш през войната на "прича", четири баби от Смирна… - ох, по-добре да не ги споменувам - нека господ ги спомене в царствие свое.

Всичките тия баби са твърде разговорливи и имат поетическа фантазия: една ме сънувала с чалма, друга, че съм яздел метла, седем сънували, че съм се давил в една голяма мътна река, една, че ме емнала "една вихрушка, едни ветрища, бури и прахове…" Едвам съм слезнал на земята. Ето 15 дни как тия бабички разправят сънищата си, а аз лежа по гръб, потя се от двойни мъки и въздишам.

Всички тия бабички дрънкат толкова много глупости, колкото Стамболийски едва смогва да каже в една своя петчасова реч. А какви ли не билки, треви, бурени и корени ми носят.

-Ох! - пъшка някоя, оставяйки до вратата вързоп треви. Нося ти за кашлица, бабин!

Друга вързала цяла бохча буреняци и ги слага върху кревата, целувайки ме трогателно.

Вярвам зимникът да се е напълнил с медикаменти, които даже столичният книгоиздател Шопов не би изконсумирал във вегетарианския си "живот" на руски.

А бабичките идат ли, идат - манна небесна. Една изува обущата си и ги слага точно пред мене, втора, смъркайки емфие, още от вратата разправя:

-Видиш ли, като не ходиш на черква!

Бабичките се нареждат една до друга на миндера като току-що изхвръкнали ластовичета по телеграфна жица. Всички авторитетно беседват върху политиката и вечния календар и цели часове аз слушам "велики" мисли, като да чета в "Слово" литературен подлистник от Йордан Бадев.

-Христо, сине-чедо - пита ме една от бабичките, - виждаш ли, Христо, ангели?

Аз едвам се сдържам:

-Не, бабо, виждам само дяволи…женски.

Майка ми ме гледа укорително.

-Христо, тя е втора братовчедка на дядо ти.

Втората братовчедка на дядо ми пояснява, че щом ангели ми махали с ръце, нямало да умра, а друга една, вероятно трета братовчедка на дядо ми, бръква в джоба си, изтърсва шепа прах и тютюн и бърже пъхва в устата ми някаква нафора с косми и тютюн.

Майка ми ме успокоява с всички усилия, а бабичките стават, една по една ме целуват, лъхащи на емфие, чубрица, мастика и пр., и клатейки се, излизат…

-Ох! - облекчено въздъхвам аз, но сред въздишката някой почуква на вратата: пак бабичка.

-Тука ли сте, тука? Какво прави болният? Рекох да го видим, да му кажем някоя божа дума за кураж…

Ох, читателю, куражът вече ме напуска… Аман от тия бабички. Нека другарите ми отмъстят, ако загина млад и зелен.



"Червен смях", 21 юни 1923

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: Stoyan_5   
Дата:   18-06-08 22:05

[smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: Cristinel   
Дата:   18-06-08 22:07

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: sail_away   
Дата:   18-06-08 22:20

https://photo-forum.net/forum/smileys/worshippy.gif

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: canonio   
Дата:   18-06-08 22:26

Ми.......
пълен смешник е бил Смирненски...
И не е само той...

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: hery   
Дата:   19-06-08 08:21


Голям поет е бил Смирненски.

И не само той.

Отговори на това съобщение
 Re: Посветено на всички, които ще кажат:
Автор: val2007   
Дата:   19-06-08 09:08

THE RED SQUADRONS


Heralds of a happier day rousing wonder and dismay -
Powerful squadrons rush in close array.
In the morning sad and gray, like flocks of birds of prey
Shrapnels fall in their midst or fall astray.

A horse rears high, neighing loud, and the fighter fair and proud,
Collapses pierced by a piece of lead.
The frightened horse stops short, gives out a violent snort,
Then, dashing on, leaves death bury its dead.

A thousand flowing manes and tails stream o'er hills and dales,
Like whirlwinds squadrons after squadrons fly,
Hoofs that barely touch the ground fill the air with a ringing sound,
And raise bronze-coloured veils across the glaring sky.

By the willows weeping sadly, hidden guns are spurting madly,
Waves of bloody fire clash, and chest meets chest.
In a ruthless human storm, steel draws blood - alive and warm;
Just a skirmish, then the squadron rushes off to join the rest.

Fly on, fearless squadrons, fly! Trample down deceit and lie.
All the world's amazed by your heroic deed,
And all the men, with fits clenched firm, are watching resolute and stern,
Prepared to fight and die for their sacred creed.

Struck by a primeval fright and blinded by the gushing light,
The mouldy structure of injustice crumbles down,
Crushing underneath its weight envy, enmity and hate,
The soulless canons of the cross and crown.

Fly on fearless through the rain of bullets, fire, death and pain;
You, happy harbingers of sunny days,
Declare through the stormy roar that the slaves are waging war,
The red victorious waves have set the earth ablaze!

And when the burning castle crashes, burying in ashes
Rot and shame, dismount your horses, bend your knee,
And reverently kiss the earth to greet the joyous birth
Of justice, love and happiness, of man for ever free!

1920


[smilie24] [smilie24] [smilie24]

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна
Нова тема
Всички теми
Дървовиден изглед
Нагоре

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.