Автор: Lalinda
Дата: 13-06-08 21:10
Когато започнах трудовия си стаж, изследвахме морско вълнение...
Трябваше да изчета "Волны в океане", преводна от английски език...
Започваше с тези стихове, които си рецитирах всеки ден в 15 ч. (в знак на солидарност с колегите ни океанолози, които точно този час мереха температурата на водата от естакадата в Шкорпиловци), запомнила съм го (може би?) и до днес...
Много ги харесвах.
Но не помня автора...
Я брел целый день
по бегущей
вдоль моря
тропе,
пытаясь унять
беспокойность
назойливых
мыслей,
и снова ветрами, волнами
наполнив себя,
проникся прохладным
и сладостным
запахом
моря.
Вот к берегу чайки
в тяжелом полете
парят
их бело-хохлатые
шапки скользят
по воде.
Соленая белая пена
шумливо спешит
возвратиться
домой из глубин
темно
синего
моря.
... (тук нещо ми се губи)
Теперь я стою
на обрыве
у самого края Земли,
притихший прилив
еще плещется
рядом со
мною.
Нам вместе подумать
дано перед тем
как уйти
обратно туда,
в глубину
и бессмысленность моря.
|
|