Автор: Lalinda
Дата: 28-05-08 21:32
Ако не си алергичен към котешки пух и прочее други котешки работи, по-добре е да имаш котка, отколкото да нямаш...
Първата котка, която отгледахме, бе намерена съвсем мъничка от баща ми, до умрялата й майка... Израсна само сред нас и правеше всичко като нас - подреждаше се на дивана между нас, дойдеше ли време за вечеря, пиеше кафе заедно с нас, топейки лапичките си в чашата с кафе, пиеше вода от чешмата, докато тече, скачаше по дръжките на вратите, за да си отвори, удряше с лапички по вратите на шкафовете със суха храна, за да ги отвори и похапне котешко езиче, ближеше пепелта от цигарите, и дори спеше само на чаршафи... Изобщо не знаеше какво да си котка, а видеше ли кожена шапка с косъм, веднага се мяташе отгоре й...
О, ако можеш да говори...
За съжаление, почина на четвъртата си година от пиелонефрит... Беше голяма трагедия, всички бяхме покрусени от смъртта й... После веднага си взехме една котка от улицата, толкова бяхме привързани към котките, можехме с часове да говорим за тях, научили бяхме всичко за живота им в Древен Египет, вълнуващо бе...
Друг свят, никога не съжалявам, че имахме котка. Наложи се да се разделим с втората, която ни роди три котета, години по-късно - 7-8, тъй като се оказа, че сме силно алергични (наложи се дори да ни десенсибилизират, при това не у дома и не амбулаторно - има си рискове).
Останаха ни само снимките ни...
|
|