Автор: Coincidentia
Дата: 23-05-08 00:26
Един от култово глупавите ми моменти, особено в отношенията ми с девойките, е да си признавам най-искрено точно тези нещица, които самият аз смятам за най-проблемни, най-кофти, най не "както трябва".
И това го правя с някакво безумно наивистично усещане, че би могло да се получи така, както ми се иска - да бъда харесан буквално такъв, какъвто съм...
Хем още от едно време съм забелязвал, че "не се прави" така, че трябва да играеш... ама пък заради случаите, в които се е получавало, все ми е изглеждало, че си струва...
Абе, не знам, сега съм малко в особено състояние, та кой знае какви глупости мога да наговоря
|
|