Автор: Amigo
Дата: 15-05-08 09:56
Джебчийките ни на гурбет в Гърция
Най-добрите са S-класа, докарват си по € 15 000 за месеци
Майсторките се женят за албанци, дават ги за 12 кила злато
"Няма, како, пратихме ги на гурбет. Сега в Гърция е келепирът. И в Англия още се печели добре." Мургавият мъж ми представя две истински майсторки в занаята, които все още "работят" в България. Джебчийките не обичат да разкриват тайните на занаята, гледат да нямат вземане-даване с журналисти. Не са склонни да разказват, но с "връзки" съм уредила срещата чрез босовете на два от клановете. Едната от жените е около 50-годишна, представя се като Е. от Червен бряг. Другата е младо момиче "от окръга", името й е Р. Разбирам, че е от Софийско, но категорично отказва да назове селото или града, където живее. Малко по малко двете жени се отпускат. И обръщат представата ми за джебчийството.
В занаята няма "център", който организира работата, няма бос, на който младите жени да отчитат печалбата. Сред ромите кардараши, които се изхранват с пребъркване на чужди чанти и джобове, кражбите, с които се занимават цял живот, не се смятат за бизнес, а за традиция, за начин на съществуване. Затова занаятът си е чисто семеен. Изкараните пари отиват в главата на семейството, който отпуска на черноработничките само джобни. Това е постоянният и неособено голям доход. Мизата обаче е голяма, когато джебчийката се омъжва. Обучението й се смята за сериозна инвестиция. Майсторките вървят по 12 кг злато. Според Е. цената расте постоянно, както при недвижимите имоти. Бъдещите поколения джебчийки се обучават в домашни условия, задължение на майките е да отгледат достойна смяна. Рязането на пръстите на децата за по-голямо удобство при пребъркването на чанти обаче е фолклор. Няма нито една джебчийка без палец, защото той играе важна роля в "професията", която се изучава от невръстна възраст - 4-5 годинки. На 6 вече започваш да бръмчиш самостоятелно, макар и под зоркия поглед на по-старите. Хиляди пъти бъдещите джебчийки пребъркват майчините чанти и портмонета По-несхватливите ядат як кютек. Към боя момиченцата са приучавани от малки. Първо им се обяснява, че няма нищо страшно, ако те хванат и изядеш два шамара - няма да умреш. Заловените крадци не отговарят на кютека, а само крещят и бягат. Голямата опасност след подобна издънка обаче е наказанието вкъщи. За всяко хващане джебчийката е пребивана жестоко - друг път да внимава повече. Висшият пилотаж - разрязването на чантата с бръснач, се оставя за накрая. А то си е цяло изкуство. Инструментите, с които ще направят фин разрез на чантата ви и ще я пребъркат до дупка, може да са различни - ножче за бръснене, което в единия край се увива с тиксо, медицински скалпел, макетен нож. Най-удобен преди години се оказал подаръкът, който верига бензиностанции давала за определено количество зареден бензин - кръгло ножче с пластмасова дръжка. Джебчийките тогава направили бая оборот на фирмата. Тази техника обаче се владее само от най-добрите джебчийки - така наречените S-класи. Те са бели млади жени, облечени скъпо и с вкус Работят поединично и в магазини. Никога няма да се изкушат да гепят портмонето на пенсионерка, техни обекти са само богати на вид дами. Предпочитат в помещението да няма много хора, достатъчно е "жертвата" да бъде сама. На ловкостта им може да завиди всеки фокусник. В повечето случаи елитните джебчийки даже не прибират портмонето, а само парите от него. Проверяват и за скъпи джиесеми, които за няколко часа препродават. Не са против и някой пръстен или гривна. С отварянето на границите повечето от S-класите заминават за Гърция и Англия. И в двете страни законът повелява само глоба а не затвор за подобни престъпления. "Там и хората са доста наивни. Никога не налитат на бой, ако те хванат. Мъжете си носят отпред в чантички огромни пачки с пари. Повечето от чужденците носят заедно с кредитните си карти записан и пинкода. Нашите момичета понякога с тия карти си пазаруват доста скъпи дрехи и парфюми", твърди Е. Всяка джебчийка се връща от неколкомесечен гурбет в Гърция минимум с 15 хил. евро. Пари, които не може да заработи на родна земя. Мъжете от семейството, придружаващи майсторките в чужбина, по цял ден седят в хотелите и чакат с каква заработка ще се върне жената. След това обикалят сами таверните. Забранена територия за нашенските джебчийки обаче са Румъния и Албания. Те твърдят, че там редовно ги обирали и не само циганките се занимавали с джебчийство. Затова пък през последните години се укрепва дружбата с Албания. Десетки наши джебчийки кардарашки вече са женени за албанци, които плащат добра цена за майсторките.
Повечето софиянци са виждали втория вид джебчийки - некадърните в занаята. Те са мърляви, ходят на тумби и "работят" главно в градския транспорт. Начинът им на действие е прост, разчита се на изненадата и бързото бягане.
Обикновено няколко от тях буквално заграждат "обекта" и в бутаницата измъкват портфейла. Той се предава от ръка на ръка. Документите от портмонето не се намират никога, защото се увиват във вестник и изхвърлят. Некадърните нямат жал към никого, дори към пенсионерите. За сметка на това често ги хващат и ядат бой. До затвор обаче рядко се стига. "Всяко семейство си има полицай, обикновено цивилен, който го спасява. Идва човекът уж повежда хванатите към районното а ги пуска на първия ъгъл. Нашите се отчитат, разбира се, това не става безплатно. На мене и за ченгетата ми е жал - за никакви пари бъхтят", твърди Р. Джебчийките си разменят информация кой полицай "взима", за да не попаднат на някой "правилен" и да изгорят. Някои от малолетните крадци ходят и на училище - сутрин в школото, следобед - в центъра на София. Гастрольорките от провинцията са си наели квартири в столицата и почти целогодишно не се прибират по родните места.
Рядко мешерето - циганският съд, се занимава с джебчийски дела. Най-известното е свързано с ромка от Долни Дъбник, която "изпържила" цяла фамилия в Германия. Тя разкрила всичко на полицията и семейството било арестувано и тикнато в германски затвор. Мешерето постановило бащата на издайничката да плати на фамилията всички разноски по делото и загубите.
Е. разказва, че при социализма джебчийският занаят не се е отличавал много от сега нито по количеството кражби, нито по качеството им. "Единствено като имаше някаква асамблея, ни събираха и ни откарваха по разни ТВУ в страната, да не излагаме България пред чужденците", си спомня жената. И завижда на младите - Евросъюзът дава къде по-големи възможности.
Ирен Делчева
|
|