Автор: asahi
Дата: 23-03-08 12:14
От Дир-а:
https://photo-forum.net/static/forum/2008-03/wvyb6590.JPG
http://i.dir.bg/CMS/2008/01/26/6_98d72.jpg
България се нуждае от държавна политика за чистотата на езика.
Сърбизацията и опростачването на езика са сред феномените на прехода, смятат езиковеди.
Промяната е възможна чрез реформа на всички равнища - училище, институции и медии, каза лингвистът професор Михаил Виденов по време на деветата Международна конференция по социолингвистика в Алма Матер. Той уточни, че в българския език все повече се извежда нормата на западните говори. Заради това влияние българският език започва да звучи все повече като сръбския.
В нормалната си реч българинът ползва около 2000–3000 думи. Категорията "нови бизнесмени" са редуцирали словесния си обхват до 400 думи от общо около 120 000 в българския език, каза проф. Виденов. Той припомни, че езикът е оръжие в ръцете на политик, който добре умее да го използва. Езикът обаче може да се обърне срещу политика, както беше случаят с Петър Младенов. Президентът Желю Желев не успя да изчисти шуменското си наречие за разлика от президента Петър Стоянов, който овладя пловдивските редукции, но пък стана баща на клишето "оттук насетне", отбеляза проф. Виденов. Симеон Сакскобургготски дойде в България със стария софийски език от 40-те години - така нареченото "екане", но се опитва да го балансира с другата крайност -"якането”, отбелязва още проф. Виденов, цитиран от Дарик.
По думите на професора социалната промяна в България след 1989 година се е случила главно чрез медиите, като реално не е имало промени, а игра на думи. Българското училище е капитулирало и силата на възпитанието е изцяло в медиите, според проф. Виденов, цитиран от Фокус.
Българинът говори с все по-малко думи и все по-малко форми, а това е по-тревожното, каза писателката Вера Мутафчиева пред БГНЕС. Забелязва се едно опростачване, едно обедняване, говори се кое как дойде, а езикът трябва да си има собствени закони, добави Вера Мутафчиева. Попитана дали българският език се нуждае от специална защита, тя посочи, че огромната отговорност почива върху средното образование. Според писателката закрилата на езика не е работа на институциите.
|
|