Автор: papi
Дата: 29-02-08 21:18
След като си върнахме Южна Добруджа, приеха ни заедно в ЕС и след като Христо Стоичков вече не е треньор на националния футболен тим, всички си мислехме, че с румънците няма да има повече проблеми. Да, ама не.
Още Христо Ботев е забелязал, че северните ни комшии преливат в гърнето на дако-римската си цивилизация всичко чуждо освен немското (Ханс не носи на майтап). В това отношение най-потърпевши сме ние. По простата причина, че от VII век та чак до края на ХIV век територията на днешна Румъния, и най-вече на Влашко и Молдова просто е част от българската държава. Влашките и молдовански господари - в това число и Влад IV Цепеш, по-известен като Дракула - са български боляри, официалният език е старобългарският, а кирилицата е заменена с латиница едва в началото на ХIХ век. При това положение как да не носиш и мартеница?
И румънците решиха да я откраднат. С което обаче си вкараха автогол, признавайки българския си произход. И то не какъв да е, а именно прабългарски. Защото традиционната народна мартеница освен червения цвят, който според народните поверия е символ на здраве, и белия, символ на дълголетието, включва и синьо мънисто. А синият цвят, според поверията на всички древни тюркски народи, гони злите сили. Заедно със скилидката чесън и сребърната паричка, които също са неотменна част от традиционната мартеница.
А защо през март? Той неслучайно е единственият месец с женско име. Червеният цвят се свързва с женското начало, а белият - с мъжкото. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот.
На мартениците хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо. Мартеницата не се сваля дотогава, докато не видиш пролетна птица, лястовица, щъркел (той принц Чарлз Уелски затова и не я сваля, щото в Англия щъркели няма!) или цъфнала овошка. Може да се хвърли и в реката - да върви всичко по вода и всичко лошо да изтече.
А иначе легенди за произхода на мартениците много. И една от друга по-патриотични. Всички те понамирисват на съчинения на екзалтирани даскали от епохата на Възраждането. Защото въртят-сучат все до хан Аспарух опират. И така да е - няма само румънците да си съчиняват, я!
Хан Аспарух имал сестра на име Хуба (според други Котрага). Тя била пленница, но по тайните си агенти Аспарух успял да я информира, че е намерил нова земя. И с тяхна помощ щял да я измъкне. Хуба яхнала коня и стигнала до Дунав. Търсейки брод, Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си (тогава нямало още GPS). И точно когато соколът намерил брода, стрела го пронизала и той паднал мъртъв, а конецът се обагрил с кръвта му. Хуба обаче проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си.
Според друга версия Аспарух получава - точно на 1 март - по лястовица от сестра си в бащините Кубратови палати поздрав китка, завързана с бял и червен копринен конец. Така ханът пръв въвежда пролетния поздрав с мартеница и затова тя се среща само у българите.
Пак Аспарух, като победил византийците, поискал да пренесе жертва на бог Тангра. Съгласно ритуала кладата трябвало да се подпали със стръкче копър. Но по тези земи копър нямало. В този момент лястовичка кацнала на рамото на хана - в човката си тя носела стръкче копър, вързано с червен и бял конец. Лястовицата проговорила с човешки глас: "От днес вие имате нова земя. Защитавайте я с кръвта си и я пазете чиста като белия цвят на снега!". Денят, разбира се, бил 1 март.
Комитска версия пък свързва носенето на мартеницата и връзването й по дърветата с излизането на хайдутите в планината през пролетта. Белият цвят символизирал жадуваната свобода, а червеният - кръвта, която трябва да се пролее за нея.
Има даже и християнска легенда за мартеницата. Според нея, когато чула благата вест, Дева Мария отрязала лентичка от бялата си фуста и я обагрила с девствената си кръв, а с нея украсила гърдите си.
Повечето легенди обаче са категорични, че мартеницата си е наша. И румънците са си "наши". Но за всеки случай нека я обявим официално за национален символ. Че току-виж шотландците решили да ни откраднат гайдата.
|
|