Автор: stoyan_5
Дата: 24-01-08 14:21
Дон Кихот и Санчо Панса – една неразделна двойка
Един писател, колкото и да е велик, колкото и да е гениално неговото творчество, не изчерпва литературното богатство на една нация през дадена епоха, но с цялото си наследство или само с една своя творба той може да бележи най-високите върхове на литературата.
По заслуги и по достойнство Мигел де Сервантес Сааведра заема първо място в литературата на Испанския ренесанс, защото най-дълбоко и с изключителна художествена сила е отразил духа и смисъла на своето време. По гениално неповторим начин той е разкрил битката между старото и новото в своята епоха от позицията на хуманизма.
В историята на световната литература Серванетс е известен като автор на романа “Дон Кихот”.
В тази творба главният герой “рицарят на печалния образ” и неговия оръженосец Санчо Панса са неразривно свързани. В нея много ясно е разкрита съпоставката между рицаря и неговия слуга и странното влияние на Дон Кихот върху Санчо Панса. Безумния рицар умира поумнял, а неговия оръженосец става луд за подвизи и приключения.
Гравният герой – обеднелия идалго Алонсо Кихана, вследствие на денонощно четене на рицарски романи разстройва ума си и загубва представа за реалния живот. Той не е отвлечен герой, който се впуска в царството на подвизите, за да търси несъществуваща правда. Започва да живее с онова, което е прочел и да мисли, че всичко, което е написано в рицарските романи е реално. Овладян от желанието да стане рицар, Дон Кихон се впуска в царството на авантюрите. Сами по себе си подбудите са от най-благороден характер. Той иска да поправи злото, да изкорени неправдата, да преследва злосторниците и да подкрепя нещастните. Напълно се себераздава без да очаква възмездие. Това говори за благордство на духа в най-висока степен. Благородство, което извира от чистото му сърце. Той е един прекрасен хуманист.
Редом с рицаря на печалния образ върху мрачния фон на испанската действителност се очертава фигурата на верния оръженосец Санчо Панса. Той е селянин от главата до петите и този човек зарязва дом, жена, деца и тръгва след един фантазьор по пътя на приключенията. Така един до друг застават два образа едновременно противоречиви и сходни, изключващи се и допълващи се един друг. Единият е слаб, изпит, вдъхновен от идеята да възцари справедливост, да изкорени неправдата, да подкрепя нещастните и да върши легендарни подвизи, за да възвеличи името си и родната Ла Манча. Другият е нисък и пълен, човек от народа, който се ръководи от материални и реалистични подбуди. За него земните радости са по-важни от духовните.
Като тези два образа, напълно противоположни но и взаимно свързани герои, световната литература не познава – на един благоразумен и спокоен човек, който изоставя всичко, за да се бори с неправдата в живота. А другият практичен и хитър селянин с цяла върволица от грижи. Дон Кихот и Санчо Панса са една неразделна двойка, защото единият не може без другия и обратното. Ако единият от героите не съществува ,самият роман няма да има такова емоционално въздействие и художествена стойност.
Санчо Панса няма облага от приключенията с Дон Кихот, а единствено, което го ръководи е мисълта за острова, който може да управлява. Най-странното е, че след като вече не е губернатор, той е спечелен от идеите на своя рицар. Героят е видял лудостта на Дон Кихот но въпреки това го е обикнал и е повярвал в него. Така постепенно в простия и хитър селянин започва да гори лудия пламък на рицарството.
Ако не бяха тръгнали по света, рицарят щеше да остане добрия Алонсо, а Санчо щеше да си остане при своята работа, притиснат от своите грижи.
Тези обикновени хора тръгват на борба преди всичко за свобода, въпреки, че се раждат в епоха, която е създала светата инквизиция. Оръжията им са жалки, но вярата им и готовността им за саможертва са безгранични. Ето какво говори Дон Кихот на Санчо.
“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. ….Задължения да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. Щастлив е този, комуто провидението е дало парче хляб, без да се чувства задължен да благодари за него на когото и да било друг освен на самото провидение.”
Така в една епоха на умряло рицарство те желаят да живеят като рицари.
Повече от четири века са изминали откакто образите на Дон Кихот и Санчо Панса са влезли в редиците на безсмъртните герои в световната литература и интересът към творението на гениалния испанец не е заглъхнал нито за момент. Ненадминат е геният на Сервантес, който противопоставя “идеалистичното начало”, олицетворено в образа на Дон Кихот с “грубия практицизъм” олицетворен в образа на Санчо Панса.Двата образа са неразделна двойка, която ще остане завинаги в световната литературна класика.
Публикацията е редактирана (24-01-08 14:23)
|
|
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram