Автор: snooper
Дата: 06-01-08 04:25
Семейство. Приятели. Природа.
Трите неща на първо четене, нямаше ме само 5 месеца, но както казваш ти всяка една секунда умът ти е на друго място. Винаги съм бил горд и щастлив, че съм роден Българин - след като се нагледах на простотията от матрицата, наречена САЩ тия ми силни убеждения се засилиха и бетонираха. Не искам някой да ми забранява да пия бира в парка лятото, докато спорим с приятели за "Можеше ли Никон да направят орбитална станция преди руснаците?" съвсем насериозно, не искам да се обяснявам с ченгета за щяло и нещяло, както беше там.
Всяка една своя сутрин започвах с първа песен "Излел Дельо Хайдутин", втората беше едно изпълнение на 100 Родопски каба-гайди, третата "Нашата Мила Родна Страна" - и като си пусна музиката, затварям си очите и виждам Лакатник, Кончето, Тевно Езеро, Дунава, Злия Зъб... това ми държеше духа високо всеки ден, това ми помагаше да започна деня без да се сливам със Системата, от която ми се драйфаше.
Надявам се да видя още много места, още много пътища да кръстосам по света, обаче никога няма да забравя как си кацнах тука вечерта и на другия ден хванах влака - 25 минути след София аз видях и помирисах отново Рая, отворих прозорецът в коридора, оставих се познатият вятър да роши косата ми, познатото слънце да пече в очите ми, Влакът спря на Лакатник за няколко минути и си казах на глас без да се усетя "Ето защо броих дните".
Вече съм си Удома над два месеца, нито се кефя на мъглата денем в София, нито съм се скъсал от имане на нови поръчки по това време на годината - затова пък тук е лесно, излизаш и след по-малко от час ти си на Витоша, гледаш хребетите на Рила в далечината и си спомяш как там за 10 000 километра обиколки си видял една планина и то доста постна, бетонирана до върха с парапети, паркинги и магазинче за кислород на няма 3300 метра... Не, че им липсват красоти, просто никога не можеш да намерих разнообразието от природни дадености на парче земя с големината на България.
Май е време да се спра да пиша, инак ще откарам до утре, но, Свтълчо - прав си, не си сбъркал наистина
|
|