Автор: solo5
Дата: 03-01-08 03:16
3.12 17:20 - КОЙ ПРЕДАДЕ ЛЕВСКИ?
/за сайта "Аз живях социализма"/
Дядо ми беше свещеник. Той останал кръгъл сирак и израснал при дядо си и баба си. Били небогати хора и го пратили да учи в свещеническото училище в Черепиш на издръжка на църквата. Като се върнал и се оженил, го ръкоположили в една енория край Русе. Случи се така, че израснах при него. Това бе в края на 50-те години на 20-и век, когато свещениците не ги канеха да освещават банкови и партийни офиси. Тогава свещениците ги измъчваха и ги затваряха в Белене. Енориашите му го обичаха, но дядо ми живееше в страх. Той избягваше да ми говори за християнството, за да не се издам в училище. Вечер, преди да си легнем, слушаше тайно от своето старо радио „Mende” емисиите на радио „Лондон”, както тогава се обявяваше Би Би Си. После заставаше пред иконата на Иисус, слагаше длан на главата ми и шепнеше своята неразбираема за мен молитва.
Дядо ми ставаше друг, когато заговорехме за Васил Левски. Той го наричаше „Дякон Левски” и го боготвореше. За него Левски бе най-святият българин, най-големият мъж.
Но когато тръгнах на училище, вече имах проблем. Учителката каза пред целия клас, че някакъв поп Кръстьо е предал Левски на турците и като го казваше, все гледаше към мен. През междучасието моите съученици си написаха с тебешир на дланите „поп” и ме тупваха по черния пуловер на гърба, за да се отпечата думата. Все едно аз съм предателят, защото съм внук на поп. Когато минавахме с дядо ми край гимназията, големите батковци крещяха край нас „Кой предаде Левски!”. Аз бях малък, той стискаше ръката ми под широкия ръкав на расото и някакси знаех, че дядо ми е по-силен, по мъж и по-голям от бащите им. Чувствах се като застрашен бял човек, защото дядо ми ми даваше да чета романите на Майн Рид, а те обикаляха като индианци, сякаш искаха да ни вземат скалповете. Мислех си дори, че Левски все ще се появи отнякъде и ще ги разгони, защото знае, че не сме лоши хора и го обичаме.
Учителката каза, че Маркс и Ленин били написали: „Религията е опиум за народа”. Тогава беше `60-а година и Гагарин тъкмо бе излетял в космоса. Един мой съученик стана и каза, че баба му вече се била отказала от вярата си в Господ, защото Гагарин не го бил видял на небето и значи няма Господ и поповете лъжат нарочно. Даже била изхвърлила и иконата си, и кандилото си.
Учителката каза, че баба му е постъпила правилно като е повярвала в комунизма, защото няма Господ, а религията е лъжа. И като говореше, пак ме гледаше, сякаш дядо ми е лъжец и престъпник, а аз съм неговата издънка.
Но хората от енорията на дядо ми му се доверяваха и идваха при него да изповядват своите грехове. Той заставаше пред царските двери на олтара с блестящите си одежди. Мирянинът коленичеше пред него и дядо ми поставяше на главата му своя епитрахил. Ако бях художник, бих искал в такъв момент да нарисувам лицето и очите на дядо ми. Той научаваше дори всички най-срамни тайни на своите енориаши, но никога не продумваше за тях. Как ли живееше с толкова много споделено зло? Сигурно го е крепяла вярата му във всеопрощаващия Бог и в това, че признатият грях няма да се повтори.
Веднъж пред къщи мина един зле облечен човек с чалма.
- Добър ден, папаз! – каза той.
- Дал Бог добро! – отвърна дядо ми.
- Кой е този циганин? – не се сдържах и попитах аз.
Бях общо взето послушно момче и дядо ми никога не ме удряше, но тогава ме плесна леко зад врата:
- Никога не наричай турчина циганин! Този човек е свещеникът на турците - ходжата Осман.
- Но нали Левски...
- Дякона не е бил против турците. Той е искал ние българите да си имаме своя държава.
- Е нали сега имаме?
- Да де..., замлъкна дядо ми.
Този мой дядо! Под расото му биеше сърце на истински българин. Но той бе и патриот, и човеколюбец във времена, когато това не бе на мода. По радиото звучаха руски частушки и песни за трактористки, а дядо ми ме учеше да играя ръченица, свиреше ми на устна хармоника „Синьото цвете” и ми разказваше истински приказки за Кума Лиса и Кумчо Вълчо, каквито моите връстници не бяха чували. Те четяха „Овчарчето Калитко”, а той ми вадеше от старите рафтове „Дребосъчето” от Алфонс Доде и „Сърце” на Едмондо Де Амичис.
Понякога дядо ми вършеше тайни неща. Той венчаваше младоженци в домовете им и кръщаваше деца, скришом от властите. Официалното отношение към тези християнски ритуали бе лошо и участниците в тях бяха низвергвани от единствената тогава партия-ръководителка, която разпределяше благата като работа и купони за хляб. Единствено комичното в тази тъжна ситуация бе, че децата на комунистите ги кръщаваха по два пъти. Това правеха техните баби и дядовци, които тайно едни от други и от родителите им, ги носеха при дядо ми. Той не ги издаваше, а в отрязъка на свидетелството, който оставаше в църквата, записваше фиктивни имена. Така, въпреки комунизма, в енорията му всички бяха покръстени християни.
И сега, когато дядо ми го няма вече 30 години, когато по празници църквите са пълни с хора, незнаещи що е признат и изповядан грях; когато свещениците са първите гости по банкети и се карат за свещоливници, а патриархът им е полковник от ДС; когато и водачите на турците са агенти, а ходжите им са назначени от тях; когато всяка вечер по улиците има пребити и ограбени хора, от контейнерите за смет се хранят скитници, а просяците са на всеки ъгъл; когато от телевизионните екрани в българщина ни поучават чалгаджии; когато в кабинета на президента-доносник виси портретът на Дякона, а ктиторите на новите храмове са общоизвестни крадци и общуват с църквата от снобизъм, ето сега искам със страшна сила да попитам:
- КОЙ ПРЕДАДЕ ЛЕВСКИ???
Публикацията е редактирана (03-01-08 03:17)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram