Автор: Пърпъла
Дата: 30-12-07 19:08
Впечатления от БАР 55 в Манхатън - Елизабет Лонингер и Майк Стърн и приятели.
Сори, не си носех фотоапарата, снимки няма, ще опитам дали ставам за писач
Знам че има доста джазмени в фотофорума та реших да споделя изключително приятните момемти които изживяхме с моята съпруга в сряда вечер.
Бяхме се запътили за Blue Note където трябваше да свирят Chick Corea, Victor Wooten и Dave Weckl. Но нямахме късмет- закъсняхме а не ни се чакаше на опашка отвън за следващото шоу 1 час и 30 мин в мокро, студено и ветровито време.
И по идея на съпругата ми се зпътихме към едно друго култово място - Бар 55 само на няколко улици по-нанатък. Знаехме че там са свирили и свирят всички големи, още от 70-те джазмените са се събирали там да купонясват. Джако Пасториус и тайфа редовно са се надрусвали там до трагичния му упдаък и смърт.
Голямата изненада беше размера и вида на клуба - една стара, мизерна маза да кажем 15 на 8 метра- тясна с 10-ма масички и 30-на места за седящи. Сцена няма - музикантите се свиват в единия ъгъл пред вратата на тоалетната.
Като влязахме бяхме шокирани от вокален джаз на немски - за първи път чухме Елизабет Лонингър.
http://www.teramusic.com/lohninger/index.html
Родена в Австрия, живееща в Ню Йорк, тя пееше неземно на англиски и 2 песни на немски, в акомпанимент на електронен орган. Мислех си, колко ли още невероятни певици, които могат да сложат Диана Крал в задния си джоб има по света, само дето не са имали късмета да пробият. Изкарахме цял час омаяни от невероятни и глас, чувство за импровизация и психоделични излияния - както нейни, така и на пианиста Walter Fischbacher.
Навън, под проливния дъжд и жулещ вятър се заформяше опашка от около 20-на човека чакащи за основното шоу - Майк Стърн.
http://www.mikestern.org/
Мислехме си дали няма да ни изгонят и да пуснат чакащите отвън. Оказа се че можем да стоим и за основното шоу ако платим билети - 15 долара на човек , което вклюва две напитки но не и бакшиша. Е га ти цената, е га ти купона. Така и не ми стана ясно тия как си изкарват пари за наема там .
Майк Стерн се падна да го гледаме за 3-ти път тази година, и все от 4-5 метра разстояние. На баса беше Anthony Jackson а на барабаните - невероятната сладурана Kim Thompson.
http://www.kimthompson.info/
Стила беше по традиция между джаз и рок, с много куфеене, виртуозна техника, чист звук и мно-о-о-го емоция. Готиното беше интимата атмосфера - като парти и дома, в хола Когато някой отиде до тоалетната куфеещите артисти се свиват да не получиш някой гриф в зъбите без да искаш . Бях слушал много за таланта на тая Ким Томсън. Ако Майк и неговите великолепни мурафети вече ги познавах от предни концерти, то тази сладурана, облечена по тясна секси тениска и нахлузила една ушанка от заешка козина направо ме разби отвсякъде. На 3 барабана и 2 чинела тя свири толкова яко както и рок барабанистите не могат, и толкова технично, че не случайно е изместила в много композиции Дейв Уекъл от последния албум на Майк - Who Let The Cats Out? Настроението беше невероятно - а от време ма време влизаха приятели - звезди в джаза, прегръщаха се, здравсиваха се и пак продължаваше купона.
Извода за нас е - всеки път като посещаваме иначе загнилата вече голяма ябълка - тези малки, но легендарни клубове ще бъдат наша спирка. За удоволствията цена няма!
Препоръчвам ма всички да се заслушат в дисковете на Майк Сърн, както и на цялата тайфа с която той дружи - от времената на Блъд, Сует анд Тиърс, Степс Хаед, Майлс Дейвис до появилите се по-късно Ким Томсън, Ричард Бона, Виктор Уутен и другите с които свирят - манхатънската тайфа е яка отвсякъде!
|
|