Автор: Amigo
Дата: 25-12-07 19:45
само за ценители на свинското
Пешо тръгна пиян към фризера
Вино спасява прасе от стрес, за да не е жилава пържолата
Стресирано прасе, жилава пържола. В страните от Европейския съюз тази формула отдавна е известна, у нас законът за хуманно отношение към животните тепърва започва да действа. Истината е, че нито там, нито тук на някой му пука за правата на свинята, кравата, овцата и техните деца. Навсякъде обаче хората се загрижени за това какво слагат на трапезата си. За да е здравословно месото, шопарът не трябва да има повишени аминокиселини, а хукне ли клан-недоклан из двора, няма как да е иначе, обясняват специалистите.
Не с ток, а с домашно вино в кофата с помия. Така е упоен 120-килограмовият Пешо вечерта преди заколението си. Стопанинът му - и адаш - бай Петър от родопското село Варвара е решил да спази поне част от изискванията на ЕС и родното законодателство, преди да превърне шопара си в зимнина. Това ми е първото европрасе, с гордост казва мъжът. И твърди, че Пешо не е усетил нищо по пътя си към бурканите и куките за сушене, за разлика от своите събратя в предишни години. Петър и комшията му Георги се промъкнали още в 7 сутринта до кочината с двуцевки на рамо. И двамата се славят с отличен мерник, а първата им и най-важна задача е да не събудят Пешо. Защото, отвори ли очи, не само с вино, ами и с аминокиселини до козирката ще се напълни от ужас. За да загине Пешо по европейски - на място тихо и спокойно, традицията цялото село да се изсипе в двора на стопанина е загърбена.
Преди колех по три свини и се изсипваше всичкият народ, спомня си 56-годишният мъж. Сега му е мъчно, защото няма такъв калабалък, но няма как - свиква! Пък и децата му в града не искат от рибицата за фризера, имат пари и с всичко са се заредили, обяснява бай Петър. Гордее се със сина и снахата, но не отстъпва - то има ли нещо по-вкусно от прясно закланото животно, в магазина месото далеч не е същото!
Знае го със сигурност, защото от време на време удря и дивеч в гората.
Щом става дума за лов, греяната ракия напомня за себе си и бай Петър се разпалва - убитите животни растат и на тегло, и на брой. Бързо обаче си спомня за Пешо и връща разказа си към него. Гледал съм го по всички наредби на ветеринарните служби, кълне се мъжът. Шопарът се радвал на изкуствено осветление от 70 лукса, нощем пък спял на крушка от 40 свещи - хем да не се бои от мрака, хем да не го разсънват лампите. Около него никога не е имало шум над 70 децибела, уверява Бай Петър. Комфортът на бъдещата луканка се допълвал и от специални съоръжения за хранене и пиене, така че да не се замърсяват фуражът и водата му. Кочината му се чистела всяка вечер, а три пъти месечно Пешо минавал на профилактичен преглед и инжекции при ветеринаря.
Заради всичко това сега бай Петър очаква месото на Пешо да е супервкусно. Част от него отива в кухнята, където стопанката и жената на Георги са готови с подправките за кървавица. Мъжете пък не пропускат да метнат сърцето, поръсено със сол, черен и червен пипер, на скарата с дървени въглища. Замирисва на традиция и още няколко комшии се появяват в къщата. Червеното вино пълни чашите, приказката тръгва, ред е на пръжките.
А Пешо вече е в Европа.
Борислав Петров (Стандарт)
|
|