Автор: charm
Дата: 11-10-07 11:37
От очите ми капе огън.
Твърде силна съм, за да обичам.
Твърде силна и да бъда сама.
Обръщам дните, преспива нощите.
И протестирам с крещящо мълчание.
Не мога и не искам тази съдба.
Да бъда толкова цветна, че да спирам думите с дреха от погледи.
Да бъда толкова истинска, че да приема обратите с усмивка. И тишина.
Да съм толкова голяма, че да не мога да се скрия в лъжите. И същевременно толкова обикновена, че да се меря във време. Аз съм господарката на небивалиците - пожелавана, сънувана, сънуваща и толкова реална…
Да мога да обикаля земята с боси крака, за да достигна мечтите си. Да отговоря на всички въпроси.
Да имам всичко между небето и земята.
Да бъда магьосница създадена от собствените си магии. И в това време да се лутам между моето минало и моето бъдеще.
Аз съм всичко всичкото без предели. От тук до следващия “ти”, който ще ме оцвети, но никога промени. Всичкото - в едно тяло.
И що за съдба?!
Да съм обречена с всичката сила в себе си да заобичам.
Да се влюбя с безумие, да се облека в мечти и май да бъда щастлива. Сама, или с него. С него направен от мен.
Със всички сбъдвания и несбъдвания, със силата и сънищата - обречена да се прекърша обичайки, вперила отворени, пълни очи в синьото небе преди буря...
ИНА ГЕРДЖИКОВА
|
|