Автор: sen_kn
Дата: 08-09-07 21:09
O, Интел!
Три дена смелите програми
как платката бранят, BIOS-а и RAM-а
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсти път
вирусна атака по платката дива
и EXE я стеле и COM я залива.
Вируса безумнии CALL-ва чипа пак
и SEND-ва: "Идете! Тамо са раите!"
И вируси тръгват с викове сърдити,
"KILL" мessage платката разтресе .
Чипа отговори "Invalid process".
И с нов дъжд матрици и масиви мъртви
програмите наши, оплискани с кърви
пъшкат и отблъскват без сигнал, без ред,
всяка гледа само да бъде напред
и буфер геройски на Del да изложи,
един вирус повеч да положи.
Конзолата екне. Бластери ревът,
споики прегряват, топят се, гърмят.
Идат като тигри, падат като овци
и пак се копират, програми орливци,
кат лъвове тичат по страшнии редът,
прихващат сигнали и връщат "corrupt".
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взводът надежда не види
и RAM-а препълнен не стига за тях.
Нищо! Те ще паднат, но честно, без страх -
кат някои модеми след "server reset-а".
Дънната платка е вече превзета.
Последният напън е вече настал.
Тогава F-PROT, нашии генерал
SEND-на гръмоломно: "Младии опълченци,
венчайте машината с лаврови венци!
На вашта сила Интел повери
BIOS-а, войната и себе дори!"
При тоз message силен, програмите горди
очакват геройски вирусните орди,
бесни и шумещи! О геройски час.
Някой прихваща interrupt тогаз,
буфери липсват, но сорсове траят,
масив се изтрива - асемблер остая
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла мрежа, на тоз славен път,
един Del юнашки и с една победа.
"Мрежата цялата сега нази гледа,
тоя чип висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма вече памет! Има хекатомба!
Всеки КБайт меч е, всеки преход - бомба,
всяко нещо - удар, всеки код е плам.
Байтове и думи изчезнаха там.
"Записвайте нули" - някои си изкрязка
и нули двоични фръкнаха завчаска
кат демони черни над чернии рояк
трият, презаписват като живи пак!
И вируси тръпнат, друг път невидели
в едно да изтриват и живи и умрели
и платката цепят със демонски вик.
Боят се преобръща на смърт и на щик,
програмите наши, като скали твърди,
асемблер-а срещат с железни си гърди
и хвърлят се в RAM-а, в свирепата сеч,
като виждат харно, изтрити са веч...
но вълни по-нови вируси дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки .
И още миг - ще падне заветният FAT
и някой се сети... стартира FORMAT.
И днес вожд Интел, щом вирус прихваща,
спомня тоз ден бурен, копира, препраща
слава му дивна архивен ZIP
от шина на шина и от чип на чип.
малко поезия
|
|