Автор: Mobby_Dick
Дата: 23-08-07 16:59
Това много ми напомня на депресионното излъчване върху дегенератите и мотивационното върху останалите островитяни от "Обитаемият остров" - Стругацки.
Това облъчване парализира собствената воля и превръща хората в инструменти на власта - кукли, без да го осъзнават...със съзнанието , че вършат своя дълг и своята воля. Само шепа дегенерати не се повлияват от психичната му сила по този начин, а го поемат като ужасна болка, която ги парализира временно, но не ги лишава от способността да мислят. Те не могат да убедят никои от куклите каква е реалността, защото оръжието е много ефикасно.
Шепа "огненосни творци" докарват до полуда и пълно подчинение населението на една планета, в изпълнение на ненаситната им жажда за власт...било то и върху самоходни призраци.
- Това не е ПБЗ - каза Доктора. - Това е нашето проклятия. Те
изобретиха излъчване, с помощта на което създадоха понятието "дегенерат".
Повечето хора като вас например не забелязват това излъчване, сякаш то
изобщо не съществува. А нещастното малцинство поради някакви особености на
организма изпитва при облъчването адски болки. Някои от нас - те са единици
- могат да търпят болките, други не издържат и започват да крещят, трети
губят съзнание, а някои полудяват или умират... Та кулите са излъчватели.
Те се включват два пъти в денонощието в цялата страна и нас ни ловят,
докато лежим сковани от болка. Плюс това установките с локално действие в
патрулните коли... плюс самоходните излъчватели... плюс нередовните лъчеви
удари нощем... Ние нямаме къде да се укрием, екраниране не съществува, ние
полудяваме, самоубиваме се, правим глупости от отчаяние, измираме...
.......................
Разказа как му помогнала майката на терористката, как се срещнал с
дегенератите, кои са те наистина и защо са "дегенерати", и какво
представляват кулите, каква дяволска, отвратителна измишльотина са тези
кули. Разказа за това, което беше станало тази нощ, как хората тичаха срещу
картечницата и падаха един след друг, как рухна тази отвратителна купчина
мокро желязо и как той носеше мъртвата жена, на която бяха отнели детето и
бяха убили мъжа...
Рада слушаше жадно, Гай в края на краищата също се заинтересува, дори
започна да задава въпроси - ехидни, зли, глупави и жестоки - и Максим
разбра, че той не вярва на нищо, че всичко се отблъсква от съзнанието му
като вода от масло, че му е неприятно да слуша всичко това и той едва се
сдържа да не прекъсне Максим. И когато Максим свърши, той каза с неприятна
усмивка:
- Добре са те водили за носа.
Максим погледна Рада, но тя отмести очи и, хапейки устните си,
нерешително произнесе:
- Не знам... Може наистина да е имало една такава кула... Разбираш ли,
Мак, това просто не може да бъде, това, което разправяш...
|
|