Автор: rebecka
Дата: 02-08-07 21:34
СамоДива и Змей Горяну-Планине-Огнявец
И рождение Сонце и Мясац со звезди
Зорница и Вечерница на челo
СамоДива Горяну продума:
- Змее ми Горяне-Планине, зáщо си ми змее дор триста хали поканиле. Знаам, че твои хали-авери най са ми хали пиянце, най като хали си пиот. Що ми ги либе довади?
Горяне длибоко се погледна - от мъдри дървье до гора непрогледна. Па са замисли. Па ми затагува. СамоДива си прегърна, па си умно замъдрува:
- Пиле нощно фърковато, мое цвете връз душата, язе като коч да пием, чак от сéрдце ми се кине. Пиянац да съм, дор не съм, ке винце у глава ми не увира. Язе со тристате хали-авери сеги либов по тебе си празнувам.
***
Коги било време оно, йедно йе жáрило зъмя жарило. Йедно йе било сонце и тáко самотно йе било. Тáко самотно ми било, че сичко со жар палило. Тоги капки на река в горица нагоре най ми капали, от дъно на река съ обращали каплье па после към небо летели. Текла йе река нагоре оти сланце йе морило со огън и жупел от небесно сърце. Тогива дальеко била сейменка планината, тогива било лудо горье жива рана по юнака. Коги жар-птица летьела помежду два свята – они най ми били, мале, только сонце и зомята. Прежье риба билá само мрена и фъркала по небата.
Море, туй йе било светь као не сум виждала нигде по зъмята!!!
***
СамоДива Змею кълнеше, кълнеше па си майку плакаше:
- Мале, небье мое йединоко, що съм мале толкоз сирота, що ми росни дъждье не провади, вместо това ма мале на тоз пиянац устави. Да бе мале ме йоще малка, живъ мъ уморила, що си ми тоз Планине кат рана уставила – тъй си СамоДива плачуше, върба надоле ласкаеше као биле-смрътнице.
Лелей! Как си Змейу мъдруваше, от Горье и Планинье смислье пиуваше, тáко ми се змею разсърди, као небье мрачно му се лице свъси, со облаци и мълниье гу набразди, па са вторачи на темнье и светли талази.
Сами му очи горееа, йедни факли-смъртници, живье пепелянке-убийце со отрова ярост земичава, со бурье стращнье – сами дожд, самий лесь, сама градушка по тело на земля фърлена.
СамоДива у сердце се тайно кръстеше, дъх на уста немаше – сал со очи право у змеюви гледаше.
...и тогива грамотевице бливнаа из негови уста...
***
Свет бил обърнат потому что йедин господар си имало, а слънце сичку на жерава обращало. Тугива си рекла реката “защо да си морим мрената, нал съм вода стремглава, защо нагоре ке пливам по байрьете, нал съм за плодовье родена, защо ке съхнем сланце по тебе”. Па она си сърце претури и текнаа реките надоле - тáко как ми са мене видеа, коги я бех и жива, и мрена. Река си гори напои, река си риба утчува, река со планинье се пребори па по тех надоле са пусна.
***
...коги бливнааа грамотевицье из змеюви уста най ми СамоДива не чуаше. Она сал гледáше со страх на свое либе и желно си плачеше со сълзи сухи по странье, тáко као река нагорейе си капляше.
Змею са йощ ядоса, коги река от салзи загледа по лице на либе-самодивье.
- Зáщо ми либе-самодиве на поляни со дружки играш дор ми не даеш, диво, со хали душа да си отпущам – тъй си рече змею, па си огнище пусна, упусна си огнище он праву у дивино лице.
Змею Горяне-Планине зáщо си на либе посегна со сичкиот разгорен огань, сички огън и жупел зáщо фърли по самодивина душа. Она со дружки по полянье йедно сърце, товойе со нейно, као пиле нежно пуща, Горяне, че инак съ любов сфаща. Инък съ душа прогаря со змеюво огнивце.
Посред оган йе СамоДива седела самичка, сал йедин й бил кахърот – как се змею Огнявец обича.
СамоДива се мълком стопила под огнявец на змею. Йедна й душа устала, како е било призрак над земля.
Коги она погледнала на покрив на къща видела жар-птице как се на паун обръща.
Литнала душа со белье криле на жар-птица па си при мати у небье отишла со змею у сердце, со дожд по крила, со болье как йе небе никог нье было.
***
По время коги река нагоре течеше йедно сонце й капки пиуваше, йедно йе било тáко како йе была йедна Самодива за змея. Коги река надоле затече па си у вода голема нагази она видела – що йе море и йе до колене, па она си заплива щастлива. Сал ми Солнечко заплака – он ье бил самотен без водата.
У времье оно Светь был жив и тогава он родиль Мясац на земята.
Наший Свет-Природу зел един лучик из Сонце и сделал Месечина, да будь на небе двамина. Они си станали първа либов и се разбрали, заедно да не изгряват на небе. И така сторили добро на сичко и на себе. Они си били първи изгори, а техни звезди на чело най ми били Зорница и Вечерница. Сите ора и сичку живье им път сторило као с колесница – они били заьедно мъдрье. Мати Земля и небе им дарове дариа.
И йедин био светь, йедна била земля со йедин муж – небо, йедна била река у морйе, со одно сонце издалеко, йедна была Месечина со дружки звездье и тáко се сички умириа.
Сал он човекот си насред животу как дете стоеше, стоеше ужким думаше, па си хитруваше.
***
Змею си къщи устана самичок, па си огън угáси у очи и уста проклети. Огнивец у змея гаснеше и он горье и планинье съзираше, и мъчно по либе си мислеше. Тáко си на себе думаше, думаше йощ проклинаше.
- Либе ле, диво самичку, само дива жено моя, де си ми либе Самодивску, либе драго со Вечерница на чéло рóдена.
Онуй времени волна СамоДива, птица со жар у сърце негáсен между небо и ад си минуваше. Она летеше както птица жарена, ала най си сърце пцуваше ще е оно кървило, що сърце йе следи оставляло по небе тáко као йе ранна Зорница, по-после от йедин ад се раждало као йе била темна Вечерница.
Йедна птица со крила шарени, йедна птица со сърце у жар негáсена...
***
Йедин дан човеко са пробудил па си рекол:
- Ка’в човек съм ази, я ти тука свет от днеска ке одиш по газа ми...
Был йе свет со светот, потом се човеко пробуди...
***
Така йе была сказка про Сонце и Месечина започнала со йедно дете човекот. Он йе бил дете на либов свещенна, он йе бил всегда най-умен, но и только неразумен... Йедно дете был он на земля и небе.
***
И тáко йе была сказка закончена за йедин змей Огнивец что он быйл върл как жар была, а он не понял что жар улетает со птица.
***
Тáко йе бил свет, време оно, тако йе бьло све.
27 Юни 2003 г.
© Цветелина Антова
|
|
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
И изобщо как го тълкуваш това, дето си го пейстнала? ![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram