Автор: nomadsl
Дата: 14-02-13 23:40
Песен пета
"В своята градина идвам, сестро моя, невесто,
смирната си дъхава бера,
ям пита мед и пия вино с мляко.
Яжте, приятели! Пийте и се опивайте, обични!
Спя, но е будно сърцето ми.
Гласът на любимия! Той на вратата ми чука:
- Отвори, сестро моя, любима моя,
смирена моя, гълъбице моя,
покрита е главата ми с роса,
къдрите ми - с нощна влага!
- Съблякох си вече ризата, пак ли да я обличам?
Измих си краката вече, пак ли да ги изцапам?
Любимият ми провря ръка през процепа на вратата,
цяла потръпнах от жалост към него.
Станах на любимия си да отворя,
а от ръцете ми капеше смирна,
от пръстите ми смирна потече
по скобата на резето.
Отворих на любимия, но той си беше отишъл.
Душата ми откликна на зова му.
Потърсих го, ала не го намерих,
виках го, но той не отговори.
Срещна ме нощната стража, дето обхожда стъгдите,
биха ме, разраниха ме,
а пазачите на градските стени ми смъкнаха наметката.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
ако срещнете моя любим - какво ще му кажете? -
Кажете му, че аз съм болна от любов.
- Какво отличава твоя любим сред любимите,
най-хубава между жените?
Какво отличава твоя любим сред любимите,
та тъй ни заклеваш?
- Любимият ми е бял и румен, личи между хиляди.
Лицето му е златен отблясък, къдрави са косите му,
черни са като гарван.
Очите му са като гълъби над пенливи потоци,
къпят се в мляко, блестят като извори.
Бузите му са като ароматни лехи,
разпръскващи благоухание,
устните му са като рози, от тях капе смирна.
Ръцете му са златни обръчи,
обсипани са със седеф.
Коремът му - от слонова кост е изваян,
обсипан е със сапфири.
Краката му са алабастрови стълбове
върху постаменти от злато.
Като Ливан той изглежда, като кедър е строен.
Небцето му носи наслада и цял е прекрасен.
Такъв е любимият ми, такъв е приятелят ми,
йерусалимски дъщери."
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram