Автор: alsash
Дата: 08-02-13 20:16
БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВИ – МИТ И РЕАЛНОСТ
В телевизионни предавания и в преса, често се говори, че в миналото български племена са създали много държави на различни места по света. Това е интересна и правокативна тема за всеки, който се интересува от история и особено от държави, създадени в дълбока древност. Обаче като проследим държавността на България от 1878г. – третото българско царство до днес и анализираме постиженията на нейните институции, изпадаме в конфликт с логичното мислене. Трудно е за вярване, че една неуравновесена, военолюбива, антисоциална и антидемократична политика е продукт на племе с древен хилядолетен опит в упражняване на държавност.
Според историческите извори има три български държави, създадени през седми век след Христа. Обаче те не могат да бъдат определени като „древни”. Първата е на хан Кубрат – „Велика България”, а другите две са на неговите синове Котраг и Аспарух. Според проф. Георги Бакалов, има още една, най-старата България, редом със Шумер и Акад, която се счита за прародина на българите. Проблемът е, че мястото и точно не се знае. Повече от 200 години българските историци и учени „чоплеха” зрънца от чужди исторически източници – арменски, византийски, арабски, дагестански и др. и създаваха хипотези, а поради неточностите, взаимно се изключваха. На края бе прието „прозрението” на известния български историк проф. Васил Златарски, че най-вероятно това е районът на планината Имеон, днешен Памир и Паропамиз. Базирайки се на чужди летописи, арменският академик С. Еремян „реконструира” географската карта, за да обозначи хипотетичният район на древната българска земя. И така на принципа „Който търси – намира” българите си намериха и древна държава на базата на митове и легенди. Вдъхновен от този успех, днес големият родолюбец и историк проф. Г. Бакалов, ползва като лост летописа „ Именник на българските ханове” , за да премести началото на българската държавност с 515 години назад т.е. до 165 година. Ако държавността на Македония и македонците не датираше от осми век преди новата ера бихме могли да се възползваме от някои „опити” на българските историци за реанимиране на древност и държавност.
Както споменахме, поради оскъдните данни за българската история има разминаване на дати, несъвместими данни за едни и същи събития, различни тълкувания на едни и същи въпроси и др. , като срещата с такива несъответствия убива желанието на читателя да продължи. За съжаление, на българските историци, се налага трудната задача, от искрици (при това-чужди), да палят огън за българите. И всеки „твори” история според своя морал, етика и не на последно място според посоката на политическия вятър. Не случайно в България има, толкова „истории”, колкото е броят на нейните историци. Това не е фатално! Проблемът е, когато се правят „набези” за ограбване на чужди територии чрез съчинени истории.
Да спрем за кратко на важни моменти от създадените и реално съществували български държави и по-обстойно да анализираме „родилните напъни” на някои български историци, да сътворят „Кубeрова държава” в 21 век в Република Македония.
В началото на 7 век след н.е. един смел и мъдър български хан – Кубрат, успява да изгони аварите на запад и да обедини българските племена от обширен район, обхващащ земите по бреговете на Азовско и Черно море, изворите на р.Кубан, степите край р.Донец и на запад до р.Днестър. В 635 г. създал държава – голяма и силна, основателно наречена „Велика България”. Заслугата на хан Кубрат, за опазване северната граница на Византия, била оценена от император Ираклий. По предложение на българите бил сключен договор за мир, а българският владетел получил титлата – патриций. Кубрат починал в 642г. , а степната кръв на синовете му се оказала по-силна, от мъдрият съвет на баща им, да не се разделят, за да бъдат силни. Само най-големият син – Баян останал на бащина земя и поел властта на държавата. Скоро бил покорен от хазарите. Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек поели в различни посоки. Кратък е бил животът на Първата Българска държава, отразена в историческите извори, за разлика от живота и просперитета на Волжка България с основоположник – Котраг.
Котраг, вторият син на Кубрат тръгнал на север с най-голяма орда и много византийски роби, наречени „Бели българи”. Заселили се на устието на р.Кама – приток на р.Волга. Тук заварили угрофински племена, а по-късно нахлули от изток големи групи хунски тюркоезични български племена, които били на най-низко културно развитие. Главни градове станали Сувара и столицата им Болгар. Всички били подчинени на хазарите. В 922 г. един от българските ханове – Алмас , обединил племената и образувал държава известна като Волго-Камска или Волжка България. Поради чести стълкновения с руски князе, наложило се да преместят столицата от Болгар в Биляр – вътрешната част на държавата. Помощ срещу нападенията на хазарите и други нападатели получавали от арабския халиф Мунга Дир, на който се подчинили номинално и приели мюсюлманската вяра. Руските князе също воювали с хазарите. В 965 г. княз Светослав Игоревич изгонил хазарите от Волжка България. Държавата бързо достигнала високо стопанско развитие в областта на земеделието, занаятите и строителството. Ордите постепенно заживяли заседнал живот, отказали се от скитничеството и грабежите. Увеличила се и работната ръка. Градовете постепенно се превърнали в крупни търговски центрове. За историците, които считат за „необяснимо чудо” големия просперитет на Волжка България, ще обясним „чудото” по съвсем прост и логичен път. Огромният брой византийски роби – траки, македонци, славяни , отломки от народи свикнали на трудолюбие и градивен живот – това е решението на „загадката”. Всъщност платените и неплатени историци са наясно по този въпрос, но предпочитат да твърдят, че в българите на Котраг е настъпила някаква „божествена метаморфоза” и за нула време станали земеделци, строители и занаятчии. Освен това и относно робите – „белите българи” , са съчинили хипотези за тяхното българизиране. Точно тези „бели роби” – различни от българите по цвят на кожата, по начин на живот, религия, култура, способности, социализирани преди столетия, те именно пренесли своите умения и традиции в тези диви краища и превърнали бедните им селища в цветущи градове. Изделията им се славели далеч зад граница. Развитието продължавало и след окончателното покоряване на Волжка България от монголите в 1241 г. и включването и в Златната орда. Красивите бели жени от Биляр, за които са съчинявали песни старите поети едва ли са били жени от харемите.
С тези кратки, но характерни данни за Волжка България искаме да пробудим интерес към нея от нейните потомци – днешните българи. По-ценно за историята на България и българския народ е да знае за тази цветуща в миналото държава и да се гордее с нея, отколкото да се залъгва с холограмния образ на несъществувалата никога Куберова България.
Да споменем за още едно „чудо”, аналогично на споменатото по-горе, но реализирано в Аспарухова България, по Омуртагово време в началото на 9 век. След опита за убийство на хан Крум от византийците в 813 г., над техните земи от Цариград до Одрин през села и градове преминал „смерч” от грабежи, опустушения и отвличания. По-будните роби и с професионални умения Крум взел в плен. От Одрин завлякъл 10 000 византийци заедно с одринския Митрополит, които откарал в Плиска.Тези способни , знаещи и можещи пленници, умният български владетел накарал да предават уменията си на българите в областта на различните занаяти, правенето на разни машини, строежа на кораби във Варна. Пленниците с умения във военното дело, разбирай строежа на стенобойни машини , изпратил заедно със семействата им в ....Бесарабия за да пазят българската граница. Преместил в България и жителите на Девелт, от които също подбрал ценните специалисти за различни стопански и културни области. След смъртта на хан Крум в 814 г., по време на неговия син Омуртаг, в българската столица Плиска настъпва период на огромно (за мащабите на града) строителство. Едно скитническо, безпросветно варварско племе, живеещо в шатри и „на коне”, което столетия наред се е препитавало от заграбеното при набези, взело, че се променило по силата на някакво чудо изведнъж! И започнало да строи дворцови сгради и други постройки, масивни и добре планирани! По времето на Омуртаг е изсечен на 120 м. отвесна скала Мадарският конник, а при хан Маламир – неговият син, в Плиска е построен голям водопровод. Прокарват се пътища, улици, изграждат се крепости в големите градове. Византийските роби за кратко време превърнали България в добре благоустроена държава. Би било добре, ако всички чудеса бяха така лесно обясними, както по-горе описаните.
Четейки написаното за хан Аспарух и хан Кубер, се сблъсках с безотговорно и престъпно волнодумство на някои автори и изпитах нужда да споделя следното: Всичко написано, по каква да е тема – история, наука, та дори фантастика, е адресирано към читателите и отговорността на автора е огромна. Написаното може да ограмоти и извиси, но може и да тласне читателя в грешна посока. Премълчани или изопачени факти поставят читателя в объркване или погрешно разбиране на истинските събития. След внимателно подбиране на данни, относно Аспарух и създадената от него българска държава се ориентирах към „Средновековна история” на Атанас Станев, издание 1934 г. Той се придържа близо до авторитетни исторически източници и за разлика от историците, които изопачават неприятните истини или изобщо не ги зачекват, г-н Станев се опитва да ги обясни и оправдае.
Аспаруховите българи били „загадъчен народ” смята проф. Бакалов и „за тях са създадени над 10 теории през последните 2 века , като една след друга са изчезвали, оспорвайки се взаимно”. Основната причина според нас е , че някои историци се опитват да имплантират на аспаруховци, онези качества, които са присъщи на народи водещи заседнал живот с изградени традиции. Истината обаче е , че те са били чергарско племе, живеещо в шатри, „конярско” , както го наричат някои историци, подобно на всички хунски племена, обитаващи районите на Кубратова България. В това се появяват противоречията с по – скромните историци.
Хан Аспарух, с орда от 10 - 15 000 души, напуснал земите край Азовско море, след смъртта на баща си в 642 г. и се придвижил към устията на р. Дунав. Дълго време продължавал да води скитнически живот из Южна Бесарабия. За защита на племето си оградил своя район с два дълбоки рова. Около 679г. преминал р. Дунав и заел височината при днешното село Николица в северна Добруджа. След успешни схватки с византийците завзел и земите между р. Дунав и Хемус (Стара планина). Покорил и заварените там седем славянски племена и живеещите преди тях траки, мизи, даки, скити, трибали, сармати и др., които били вече славянизирани. Тези мирни, неорганизирани племена – земеделци, скотовъди и занаятчии, се подчинили на въоръжената, военизирана и добре организирана българска орда. В 681 г. държавата била призната от Византия под името България, въпреки, че славяните доминирали по численост над българите. Сключеният мирен договор задължавал византийците да плащат на българите за опазване на северната им граница.
За взаимоотношенията между българите и славянските племена има създадени множество хипотези. Според някои, славяните били прогонени на северозапад при аварите, а според други било създадено споразумение, да се грижат за обработването на земите, да се занимават със занаятите си и да снабдяват харемите на боилите с всичко необходимо. Българите се задължавали, да ги пазят от честите нападения на аварите. Трагедията обаче била за балканското погранично население, че него нямало кой да опази от опустошителните нападения на българските орди. Византийците в същото време били заети с отбрана на източната си граница.
Проф. Г.Бакалов ни убеждава, че дето минел българин, след него всичко „цъфти и върже”. Явно и днешната реалност в България не го е отрезвила.
Да цитираме някои писания на стари автори за поведението на българите, нахлули във Византийските земи в края на 8 век.:
..........Теофан Изповедник, живял през 8 век, в своята „Хроника” съобщава : „ ....а император Константин, като се научил, че един мръсен и нечист народ се настанил отвъд Дунав, в Онглоса и че напада и опустошава близките до Дунава земи т.е. сега завладени от тях, преди владени от християните, много се огорчил и заповядал всички отряди да преминат Тракия....”
Сто години след унищожаването на българската държава, Патриарх Теофилат Охридски, разказва как са се отнасяли българите към другите етноси във въображаемата симбиоза и федерация : ... „ някога един варварски народ на име обри (авари), като нахълтал от юг....опустошил много градове, та и самият Тивериопол (Струмица) и от обитателите му едни с меч унищожил, други заробил, а пък както хубави здания, така и божи храмове сринал до земята......но след като се махнал този народ, друг най-беззаконен и най-свиреп народ, наречен българи, нахлул от страна на Скития и се явил, като бич божий изпратен от Бога. Като покорил цялата илирийска земя, чак до Македония, до гр. Солун....жителите на всеки град разменяли , като преселявали обитателите от единия град в други и изобщо всички употребявали като роби... ( Т.Събев – Самостойна народна църква, София, 1987 г.)
Старите автори говорят с ужас за опустошителните набези на хунските орди, но към тях можем да погледнем с доза снизхождение, тъй като такъв е бил техният начин на живот.
Чудно е, че 200 г. след това, по време на цивилизоващата се България, положението не е било много по-различно. Мъдрият и далновиден княз Борис, трудно удържал напорите за набези на своите вийнствени боили. Те искали да нападат съседните земи и нехаели за 30годишния договор за мир сключен с Византия.Не ги вълнували и великите събития, като покръстването и приемането на славянския език и писменост, които приобщавали България към европейските цивилизации.Грабителските гени не били все още изкоренени, а идвал краят на 9 век.
Най-чудно е, че в днешна България, 1331 г. след създаването на българската държава и 1147 г. след приемането на християнската вяра , грабежите и насилието не са изкоренени, а само видоизменени. Гражданите на България – тотално обезверени! А вече сме в началото на второто хилядолетие!
За разлика от аспаруховите орди, които нападали и плячкосвали чужди племена, днешните мафиотски орди ограбват собствената си родина и своя народ!
Говорихме за държавните структури суздадени в 7 век от българските ханове Кубрат, Котраг и Аспарух. Независимо от времетраенето, разцвета и големината им, те са притежавали необходимите компоненти за държавност. Изкуственото творение в Памир, обявено за „древна българска държава” ще служи само за местно ползване, като пореден допинг за засищане маниакалния глад за древност на българските шовинисти.
Време е да проследим живота и стремежите на най-коментирания в днешно време - хан Кубер, четвъртият син на хан Кубрат. Според историческите данни, той тръгва от „Велика България” с най-малката орда, но с много византийски роби, на които обещал, че ще ги върне във Виазнтия по родните им места.Но вместо да тръгне на юг той се отправил на север. След 12 г. скитане се заселил в областта Сирмиум към 660 г. (според други данни в 670г.) Тази територия била на аварския хаганат и независимо, че управлявал сам своя народ, бил подчинен на аварския Хаган. Към него се приобщили и други заварени тук роби.Всички започнали да ги наричат „сирмисияни” по името на областта Сирмиум. Историкът Никола Станев в книгата си „Средновековна история на България” на стр.77 пише: ...... „аварите , както и хуните нямали... заседнал трудов живот и държавно устройство.Техният главатар Баян укрепил стан на р. Тиса и с голяма конна сила тероризирал околните племена и народи. Пленените князе и главатари били водени в аварския стан като заложници. Аварската столица винаги бе препълнена с конски и камилски кервани натоварени с храна, платове, съдове и друга плячка, задигната отвсякъде. Заробените народи им обработвали земята и отглеждали добитъка. При недостиг на впрегатни животни – коне или волове, аварите запрягали пленници. Около аварските палатки имало винаги плачещи жени и купища мъжки глави”.
При аварите Кубер прекарал 5 години и се убедил, че не може да създаде своя самостоятелна държава.Решението да напусне стана съвпадало с желанието на робите, които и без друго бягали от лагера. Хаганът обаче приел решението му за изселване, като предателство. Въпреки това „Кубер вдигнал този прокуден ромейски народ, заедно с други племена, заедно с оръжието и покъщината им.” Преди да преминат Дунава водили 5-6 битки с ордите на аварите. Кубер се заселил в Македония в битолското, Керамисийското поле .Заети да се пазят от ордата на Аспарух и опазване на източните си граници, византийците не оказали съпротива. За да предпазят околното население от плячкосване – задължили съседното славянско племе – драгувити, да ги снабдява с храна. Освен това Кубер с малката си орда едва ли би могъл да устои на византийските сили. Най-големия проблем на Кубер бил този, че робите му изтичали към Византия „..сермисианци – ромейски потомци, християни, поискали да се върнат по родните си места, най-вече в Солун, Константинопол и градовете в Тракия. Групово или поединично те бягали от куберовата орда. Византииските власти им помагали.
Принуден от обстоятелствата, Кубер се опитал с хитрост да превземе Солун.Ползвал готовността на преданния си боил Мавъра, но не успял.Пропадналия опит за завладяане на Солун и бягството на голяма част от робите сломило мощта на Кубер. В края на краищата той се оказал един неосъществен Аспарух, а Божидар Димитров – без куберова държава в Македония.
За повдигане духа и самочувствието на българите, историците често си служат с всякакъв вид манипулации. Примерите са много, но ето един: (Пламен Цветков „България и Балканите” 1996 г. стр. 90)....”Към 670 – 675 г. Кубер събира около 100х. Българи, напуска аварския хаганат и се заселва с хората си в средна Македония, където вероятно се присъединява към сънародниците си, „поели” тези земи в началото на 6 век.”.........Хайде, да започнем да анализираме твърдението, за ордата от 100 000 българи.Според историческите източници, Кубер е имал най-малката орда, а Аспарух най-голямата, с численост от 10 – 15 000 души. Колко тогава да е била ордата на Кубер?....Най-смело предположено, не повече от 10 000, при това заедно с робите. В Македония не е имало българи, към които да се присъедини, защото до момента не е имало нахлуване на български орди.Първата орда навлязла в битолско е тази на Кубер.
Друг пример! - ( Петър Добрев „История на българската държавност” 1995г. стр.69)....”По времето, когато е писал, Тервел (касае се за писаното на Мадарския конник), върховен вожд на македонските българи е бил Кубер.”........... При положение, че не се знае с положителност, дали Кубер, след краха си в Солун, се е върнал в битолско, или е разпънал шатрите си на друго място, на кои македонски българи Кубер е бил „върховен вожд” ? И кога македонците в Македония се превърнали в „македонски българи”, при положение, че първите българи нахлули в Македония са ордите на Кубер, които по милост са били снабдявани с храна от славянското племе драгувити?....Това е асимилаторска подлост, преминала границите! И представете си уважаеми читатели, двамата цитирани по-горе автори, с престъпните си и безотговорни лъжи са наречени професори! Какъв срам и каква трагедия за българската историческа наука! Уви, всички шпиони и словесни крадци на македонски ценности са станали професори, велики политици, та дори и президенти!
По повод фалшификатите, относно древността на България, известният археолог и професор (с когото може да се гордее българската държава), г-н Рашко Рашев казва: „ Не бива науката да произвежда фантазии ! ”. Той репликира твърдението на проф.Бакалов, относно старинноста на българската държава - „ До създаването на „Велика България” не е имало държава с такова име” твърди проф. Рашков. Като етнос, българите се оформят в рамките на хунския племенен съюз, през 2 – 7 век. Колкото до номадският ни корен, казва професорът, както безрезервно приемаме произхода и биографията на родителите си, без оценка за знатност, така би трябвало да приемаме и произхода си от прабългарите, без да изпитваме комплекси , че в известен период са били номади с елементарна култура. Не бива да ги правим по-древни, по-цивилизовани. Достатъчно е, че са се запазили като народ, докато другите сродни племена са изчезнали от картата.
По-важно е, нациите и хората, да се гордеят не с миналото, а с настоящето си!
Март 2012 Златка Дамянова
|
|