Автор: slav4cho
Дата: 07-01-13 16:56
Рядко пиша,още по-рядко показвам,но ми беше интересно,какво ще кажете за това писание.Написано е преди няколко дни,прясно,прясно.Приемам критика,както и редакции,да не забравяме и оферти от издатели ![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
...надявам се да се насладите на думите...
Самотният странник там стоеше,
и за кой ли път,от моста
над поредната река висеше.
Поогледа се наляво и надясно,сам
погледна налоду,бездна,
почти като океан.
Да скочи или не,таз дилема
не спираше да го тресе.
Чу се шум,като от нокти по учителска дъска.
Поогледа се,и какво да види,някаква жена.
Около нея щъкаха две дечица,русичко и черно,
облечени не особено модерно,но прекрасни
с красиви усмихнати лица,без никаква тъга.
-Здравей страннико-рече тя.
Какво те води тук,нима виждам в окото ти сълза?
Чудеше се той какво да отговори,
събра сили,обърна се и проговори.
-Идвам от далече аз,пътувах с непознати
и разказвах за нея в захлас,
но дойдох тук и сърцето си от болка раздрах.
Търсих я,и не я открих,друга беше тя,
вече чужда жена.
Друг тя гледаше любовно,и на него
говореше гальовно.
На друг в прегръдките стоеше,и от болка
сърцето ми бурно туптеше.
-Виждате ли този кръст,даде ми го тя
закле се вечно да бъда в нейните слова.
Излъга ме,обрече ме на самота.
Сега стоя,на ръба на този мост,
над поредната река.
Стоя и копнея за любовта,
копнея за нейната нежна ръка.
Но млади господине-
сопна се дамата с двете деца.
Вие сте млад,разбирам вашата тъга,
но животът е за да се живее сега.
Помислете над това-след,което
му обърна гръб и продължи с детската игра.
|
|
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram