Автор: diandimov
Дата: 01-01-13 02:40
ОДА ЗА МАЛКАТА ТРЕВОПРОДАВАЧКА
Ще ви разкажа тази кратка история
за малката тревопродавачка.
Тя, мисля, се казваше Виктория
и бе излязла, за да прави пачка...
Беше зима, сняг засипваше родината.
Настъпваше вечер - последната в годината.
Тя вървеше гола, загубила своето палто
в опита си да притича през улично платно.
Бе гладна, изморена. Седна да почине
на един от ъглите - колко времето да мине.
Трепереше от студ, но не се прибираше вкъщи -
там я чакаше баща й, а той щеше да се мръщи.
За да се постопли, извади и запали.
Днес никой нищичко не купи, кучета ги яли!
В новогодишната нощ тя бе сама и нямаше комбина.
(Как пък не се сетих сам оттам да мина?)
Дръпна дълбоко дима, затвори очи, задържа,
и мигом се пренесе в полетата на сладката лъжа:
седи пред камината в приказен палат,
а до нея е принца, наметнат само с халат.
Не след дълго запали втора цигара
и се озова в горичката до Ниагара -
там е с весели приятели на пикник,
с тях е и баща й, той вече не е скитник...
Момичето запали третата цигара, и четвърта,
и усети, че на ъгъла не може вече да го свърта:
пътуваше в страни далечнни и красиви,
срещаше се и говореше с хора - странни, причудливи...
..................................................
... Това бе една малка история
за тревопродавачката на име Виктория.
Сутринта видяха вкочаненият й труп
хората, излизащи от близък нощен клуб.
"Коя е тази?" - попита възрастна германка,
а онзи с нея каза: "О, просто жалка наркоманка!"
(По "Малката кибритопродавачка"
на Ханс Кристиян Андерсен)
|
|